Защо сме поумнели?

Придобиването на умения за работа в екип може би обяснява, защо хората са успели да развият много по-голям и сложен мозък от повечето други животински видове, твърди ново изследване, публикувано в сряда (11 април).

В сравнение с хоминидните си предшественици съвременният Homo Sapiens е мозъчен гигант. Как обаче се е стигнало до това положение е загадка, която антрополозите от дълги години се опитват да разрешат.

Според ирландски и шотландски изследователи тайната на големия мозък се крие в развиването на социалните взаимодействия. Екипната работа несъмнено помогнала на човека да оцелее през хилядолетията. Същевременно обаче нашите далечни предци е трябвало да развият сложен мозък, който да им позволи да се справят в сложната социална среда на групата, смятат учените.

За да провери теорията си, екипът създал компютърна симулация на човешки мозък, в която невроните се развивали, като отговаряли на социални предизвикателства. В случая били разработени два сценария, при които "мозъкът" трябвало да реши как да действа.

Първият включвал двама партньори в престъпление, които били заловени от полицията. Всеки от тях поотделно трябвало да реши дали да издаде другия. Вторият сценарий отново включвал двама души, които били затрупани в кола в снега и трябвало да решат дали да се опитат да се откопаят със собствени сили или да изчакат помощ отвън.

И двата сценария били режисирани така, че индивидът би спечелил повече, ако се държи егоистично.
В случая обаче учените открили, че с увеличаването на сложността на мозъка, индивидите били все по-склонни да си помагат.

Една от причините била, че индивидите започвали да търсят по-дългосрочни изгоди в добрите отношения с околните. Подобно поведение изисквало сложно мислене и преценки в дългосрочен план. С други думи егоизмът можел да доведе до достъп до блага на момента, но в дългосрочен план често се оказвал неефективен и дори вреден за индивида.

Така през хилядолетията усложняването на социалния живот и на човешкия мозък вървели ръка за ръка в един самоподдържащ се процес – с увеличаването и усложняването на дадено общество се увеличавал и мозъчният капацитет на неговите членове. А повишеният капацитет водел до по-сложни социални връзки.

Робин Дънбар, еволюционен антрополог в Университета в Оксфорд, смята, че съществуват психологически граници на степенна на социално взаимодействие. Дънбар прави шокиращото заключение, че бихме се нуждаели от мозък с размерите на къща, ако например искаме ефективно да си взаимодействаме с всички хора на планетата.

Нашата ефективна "персонална социална мрежа" е ограничена до около 150 души, а увеличаването ѝ до 500 ще изисква удвояване на размерите на мозъците ни. Затова ако искаме да създадем по-висока социална интеграция на индивидите в дадено общество, ще трябва да измислим други начини за постигането ѝ, различни от еволюцията, коментира Дънбар.