Консенсус за нова здравна стратегия търси министерството

В Народното събрание днес (17 октомври) бе представена Стратегическата рамка на политиката на подобряване на здравето на нацията за периода 2014 – 2020 година. На практика представеното от заместник-министър Десислава Димитрова беше определено от нея самата като "рамка на рамката”, тъй като дава само най-общите насоки, по които държавата, в лицето на министерството, съсловните организации, неправителственият сектор, защитаващ правата на пациентите и лекарите специалисти, да дадат своите предложения и мерки.

Надявам се да не очаквате днес от нас готов модел за добри решения, тъй като тези добри решения трябва да се правят заедно. Това каза министър Десислава Атанасова, която присъства на представянето. Министърът отправи призив към всички групи и съсловия, към професионалистите и всички присъстващи в залата на Народното събрание да изпратят в министерството своите предложения за стратегия. Искам да сложа началото на една дискусия и това начало да бъде днес, допълни Атанасова. Срокът за изпращане в писмен вид на предложенията ще е до края на 2012 година, след което ще има предвидено време и за обсъждания.

Така дефакто подготвяната нова, поне четвърта за последните десет години, здравна стратегия няма да може нито да бъде изготвена докрай заедно с плана за действие, нито да влезе в сила в рамките на мандата на това правителство. Въпреки това министър Атанасова призова така да се подходи към задачата и изписването на приоритетите в здравеопазването, че "стратегията да бъде изпълнявана, независимо от политическото управление”.

В рамките на дискусията беше дадена думата и на представители на съсловните и пациентските организации, поканени както в Народното събрание, така и като участници в процеса на формиране на стратегията. Всички бяха единодушни по две точки – че България има нужда от здравна стратегия, която да се изпълнява и да е финансово разчетена, и второ, че за първи път при разписване на здравни приоритети и дългосрочни решения и политики се търси мнението на различни организации в сферата на здравеопазването.

На представеното от заместник-министър Димитрова не бяха спестени и критиките. Д-р Николай Шарков, заместник-председател на Българския зъболекарски съюз, направи структурен анализ на Стратегическата рамка, като подчерта, че предложеното от министерството няма задължителните атрибути като увод и анализ на настоящото състояние на здравето на нацията. Едва след това, според него не може да се формулират ясни цели и приоритети. Шарков отправи критика и към липсващи основни положения като здравеопазване на бременните жени, дентално здраве и като цяло профилактиката на заболяванията.

Доктор Николай Шарков се присъедини и към критиката на д-р Цветан Райчинов, председател на БЛС, който подчерта, че в бюджета за здраве за 2013 година по нищо не личи, че държавата има за приоритет здравеопазването на нацията, както се твърди в предложения днес документ. Райчинов призова много внимателно да се изучи здравната стратегия от 2001 година, която, придружена от плана за действие и финансовия разчет, ако е била изпълнявана в момента не биха съществували много от проблемите. Този документ в момента има също само пожелателен характер и България остава далеч от стратегическите 6% от БВП за здраве, подчерта Райчинов и поиска не само ясна стратегия, но и ясен разчет на финансите.

Към мнението на Шарков и Райчинов се прибява и настояването на председателя на асоциацията на педиатрите проф Пилософ, който настоя първо да се анализират съществуващите проблеми в здравеопазването в България. Според него не би могло да се изработи и да се работи по една дългосрочна стратегия, ако не се вземат под внимание настоящето и проблемите в него.

Рамката за стратегия, предложена от министерството, включва 5 главни цели, 9 политики, 3 дейности и анализ, контрол и мониторинг. Съсредеоточена е върху формулираните основни заболявания – сърдечно-съдови, деабет, хронични белодробни болести и новообразуванията, които по статистика санай-честата причина за смъртността. Рамката за стратегия дели населението на страната на 5 възрастови групи, като положителен факт е акцентът върху здравето на децата и подрастващите, които са разделени в цели три групи – до 1 година, от 1 до 9 и от 10 до 19. Рамката за стратегия поставя акцент върху електронното здравеопазване и въвежда един нов елемент – регионалната здравна карта, според която да се направи и оптиизацията на здравната система. Регионалните здравни карти трябва да бъдат изготвени след  социално-икономически анализ на съответните райони и отчитане на здравните потребности, рисковете и наличността.

Рамката за стратегия поставя в най-общ план нуждата от стратегия за реформи, но без да формулира нито една от тях. Според коментара на заместник-министър Димитрова средства за тези реформи могат да се осигурят чрез пренасочване от други сектори, промени в здравноосигурителния модел, оптимизация на дейностите и контрол върху разходите.

На въпрос обаче от кои точно сектори ще бъдат взети пари – от образование, от МВР или от сигуронст, министър Десислава Атанасова не може да отговори. Пред журналисти тя подчерта, че в момента министерството търси предложения и мнения и едва сега стартира процеса за формиране на стратегия, а какво ще се изпиша накаря, това зависи от дискусиите. Същото се отнася дори и до начина на финансиране на системата на болничната помощ. Тя по думите на Атанасова може да бъде решено да мине отново на държавно финансиране. По този въпрос се изказа и шефът на НЗОК Пламен Цеков, който дори намекна за създаване на конкуренция и евентуални възможности за втора Здравна каса.