Отлагането и импулсивността са генетично свързани. Това предполага, че двете черти произтичат от подобни еволюционни корени, според изследване, публикувано в Psychological Science. Изследването показва, че чертите са свързани със способността ни преследваме и жонглираме с целите си.
"Всеки понякога отлага задачите си, но ние искахме да разберем защо някои хора отлагат повече от други и защо първите са по-склонни да правят прибързани действия и да действат без да мислят", обяснява авторът на изследването Даниел Густавсон от Университета на Колорадо Боулдър. "Разбирайки причините, ние ще можем по-лесно да сведем този проблем до минимум".
От еволюционна гледна точка, импулсивност има смисъл. Нашите предци е трябвало да търсят бързите резултати, тъй като е имало несигурност относно следващите дни.
Отлагането, от друга страна, най-вероятно се е появило по-скоро в човешката история. В съвременния свят, можем да си позволим различни дългосрочни цели и цели далеч в бъдещето, за които трябва да се подготвим и съответно да отложим.
Най-ефективният начин да се разбере защо тези черти са корелирани е да се изследват близнаци. Еднояйчните близнаци - които споделят 100% от гените си са склонни да показват по-големи прилики в поведението, докато двуяйчните близнаци, които споделят само 50% от гените си (точно като всички други братя и сестри) показват по-големи различия в поведението. Изследователите се възползват от това генетично несъответствие, за да разберат значението на генетичните разлики върху дадено поведение. В случая - отлагането и импулсивността.
Густавсон и колегите му изследват 181 двойки идентични близнаци и 166 двойки двуяйчни близнаци.
Те открили, че маниера за отлагане е наследствен, точно като импулсивността. Не само това, но изглежда има пълно генетично припокриване между двете черти и те не се проявяват самостоятелно.
Това откритие предполага, че генетично погледнато, отлагането е еволюционен продукт на импулсивността.
"Знанието за генезиса на отлагането може да подпомогне развитието на интервенции за предотвратяването на това явление, както и да ни помогне да преодолеем нашите вкоренени навици да се разсейваме на работа", заключава Густавсон.