Режат финансирането на 3000 легла в болниците

Правителството прие Националната здравна карта на България, която е разработена от национална комисия на основата на областните здравни карти. Чрез нея се определят и планират потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ, на базата на които трябва да се адаптира структурата на здравната мрежа – болници, болнични легла, лекари специалисти, стоматолози и лични лекари по места. Очаква се използването на ресурса на Здравната каса да стане ефективно и справедливо. Това се посочва в прессъобщението на Министерския съвет.

От документа, разработен от екипа на здравния министър д-р Петър Москов и одобрен от кабинета, става ясно, че болничните легла за активно лечение в страната са около 3000 повече, отколкото са реалните здравни нужди на населението, изчислени на 35 855 легла за цялата страна. Установена е сериозна липса на легла в детските отделения, относително оптимална осигуреност с интензивни и акушеро-гинекологични легла и излишък на терапевтични и хирургични легла. Значително надвишаване спрямо потребностите има в наличните болнични легла за дългосрочна грижа, продължително лечение и палиативни грижи.

Минимум 4886 общопрактикуващи лекари са необходими според Здравната карта на страната, за да се гарантира достъпа на населението до медицински услуги в първична медицинска помощ. В момента наличните домашни лекари са с над 470 по-малко от необходимите, показват разчетите на здравното министерство. При анализа и планирането на броя на джипитата е използван евростандартът – 1 личен лекар на 1500 души население.

В Здравната карта е определен и необходимият минимален брой лекари в специализирана извънболнична медицинска помощ по области. Лекарите-специалистие трябва да са малко над 11 000, а денталните лекари – да са минимум 9119. В картата за пръв път са планирани потребностите на населението от медицински сестри в извънболничната помощ, които трябва да са 10 805.

Необходимият брой лекари-специалисти, стоматолози и специалисти по здравни грижи (медицински сестри) в извънболничната помощ, посочени в картата, отново надвишават наличните човешки ресурси по области и региони.

Планирани са брой болнични легла по видове, медицинските дейности и нивата на компетентност, като за всяка област са приложени коригиращи коефициенти, които отчитат здравно-демографска структура, използваемост и преминали пациенти през областта, включително и от други области.

Необходимият общ брой болнични легла за активно лечение при осигуреност на европейския стандарт - от 4,9 на 1000 души, е 35 855 легла за цялата страна, а към момента те са 38 284 или с около 3000 повече от здравните потребности на населението в страната. Анализът на съществуващите легла по видове медицински дейности е установил обаче недостиг на педиатрични легла, относително оптимална осигуреност с интензивни и акушеро-гинекологични легла и излишък на терапевтични и хирургични легла.

Броят на леглата за дългосрочна грижа, физиотерапия и рехабилитация и психиатрични легла, определен като потребност в здравната карта, е 16 802. За дългосрочни грижи, продължително лечение, палиативни грижи са планирани 6588 от тях, което надвишава значително наличните. Целта е да се осигурят условия за развитие на тези дейности, включително и чрез преструктуриране на активни болнични легла.

За пръв път с картата се въвежда механизъм за планиране па потребностите от високотехнологични методи за диагностика и лечение и свързаната с тях медицинска апаратура.

Като елемент на документа, одобрен от правителството, е разработена отделна карта на системата за Спешна медицинска помощ, която съдържа броя и местоположението на структурите на Спешна медицинска помощ в страната. Картата на спешната медицинска помощ определя и потребност от създаване на 17 т. нар. "изнесени екипи" в районите със затруднен достъп на населението.