Какъв би бил животът без пластмаса?

Можете ли да си представите живота без пластмаса? Това означава да нямате компютър, мобилен телефон, кола и куп други неща, които сте свикнали да ползвате в ежедневието си. Ако ви звучи като почти невъзможна задача, трябва да ви съобщим, че едно семейство от Австрия доказа, че идеята е напълно постижима.

Сандра Краутвашл от селце, намиращо се в близост до Грац, Австрия, наскоро написа книга, наречена "Зона, свободна от пластмаса”. В нея тя разказва историята на семейството си, което започнало да живее без пластмаса.

Всичко започнало през лятото на 2009 г., когато по време на ваканция в Хърватия Сандра била изненадана колко често трите ѝ деца я питат откъде идва всичкият този боклук на плажа. Това я накарало да се замисли за това по какъв начин пластмасата се отразява на нашия свят, разкрива OddityCentral.com.

Въпреки че рециклирането е доста популярно в Австрия, то не е толкова ефективно в други части на света. Така 40-годишната физиотерапевтка разбрала, че ако продължава да си купува продукти, произведени или опаковани в пластмаса, ще допринесе за задълбочаването на проблема. Малко след като се върнала от почивката Сандра гледала документалния филм "Пластмасовата планета” и научила точно по какъв начин токсичната пластмаса влияе на планетата.

Лентата е дело на австрийския режисьор Вернер Бууте. Тя показва как на пластмасата са ѝ нужни стотици години, за да се разгради, а същевременно около 240 млн. тона пластмаса замърсяват почвата и океаните.

Жената разбрала, че пластмасата се прави от нефт, който е невъзобновяем ресурс, а използването на енергоемки производствени методи също засяга околната среда.

Така семейството взело решение да се опита да живее нормален живот, без да използва пластмаса за кратък период от време. Това било само опит, за да види дали ще може да се справи с подобно екологично предизвикателство.

Започналият като един месец експериментален период в крайна сметка се превърнал в начин на живот. Първото нещо, което Сандра и мъжът ѝ направили, било да се опитат да изхвърлят всички пластмасови предмети от дома си. Те започнали да търсят алтернативи на обикновените пластмасови предмети, като се започне от четки за зъби с дървени дръжки, метални кутии за мляко и се свърши с храни, опаковани в метал, хартия или стъкло.

Семейството признава, че в началото тази радикална промяна била изключително трудна и изисквала много време за свикване. Един от проблемите се оказал придобиването на навика преди да купят даден продукт да мислят дали наистина се нуждаят от него.

По думите на Сандра повечето хора мислят, че семейството ѝ живее в Каменната ера. Все пак то продължава да използва техниката, необходима в дома и има кола, която споделя с друго семейство. Когато даден продукт от пластмаса не може да бъде заменен с нищо друго, Сандра и мъжът ѝ предпочитат да го купят втора употреба.