Соевият сос – познат от 3 хиляди години

Соевият сос е на повече от 3 хил. години, но познатият ни вид и вкус нямат много общо с това, което са произвеждали китайците преди хилядолетия. Това коментират от екологичното движение Slow Food.

Какво е различното – отговор на този въпрос еколозите дадоха след посещение на традиционна фабрика за соев сос в Шанхай.

Соевият сос се приготвя традиционно от три съставки – соя, сол и вода. Те се поставят заедно в съд и ферментират в продължение на шест месеца или дори и повече. В някоя от рецептите се прибавят и пшеничени зърна, които да стабилизират соса.

Днес обаче времето ни притиска и производството на соса отнема само дни – с помощта на солна киселина се извличат съставките на соята. Така процедурата отнема между 15 и 20 часа, а не половин година. След това получената течност се прецежда, добавят се оцветители, които да докарат карамеления цвят, царевичен сироп и сол и други подправки.

Соевият сос в китайския ресторант или в магазина на вкус наподобява произведения по традиционна рецепта, но като качество е много далеч от него, а за хранителните му и здравословните свойства – коментарът е излишен.

Все пак соев сос, произвеждан по традиционната рецепта, все още може да бъде намерен. Една от малкото фабрики е "Киан Уан Лонг" в Китай. Техният сос на практика няма никакви допълнителни оцветители или подобрители на вкуса, а самите соеви зърна не са генно модифицирани. Те се оставят да ферментират в гигантски глинени съдове, покрити с бамбукови капаци във формата на конуси.

Средно по тази технология соевият сос се произвежда за година- година и половина, разказват от компанията. Всяка година те произвеждат към 100 хил. бутилки соев сос – изненадващо, при положение, че се използват само древни съоръжения и технологии. Например след ферментацията соята минава през специална дървена преса – както са правели китайците преди векове.