Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година в село Хадърча (дн. Николаевка), Варненска област. След като завършва петокласна гимназия, той се записва да учи в Американското методическо училище в Свищов, където се запознава в детайли с протестанството.

През 1888 година Дънов заминава за САЩ и става студент в Методистката теологическа семинария "Дрю" в град Медисън, щата Ню Джърси. Завършва я през 1892 година, след което постъпва в Теологическия факултет на Бостънския университет, където се дипломира през 1893-а.

Петър Дънов се завръща в България през 1895 година и се установява във Варна. Тук той започва да развива философското си учение и да набира последователи. През 1897-а, заедно със свои ученици, Дънов основава "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", което в последствие прераства в "Синархическа верига", а по-късно и във "Всемирно бяло братство".

От 1901 до 1912 година Петър Дънов пътува из България и проповядва учението си в различни селища.

През 1927 година "Учителят" създава т. нар. Селище на изгрева край София (днешния квартал "Изгрев"). Там той събира последователите си и проповядва в специално построен за целта салон. През 1929 година Дънов за първи път организира лагер на Седемте рилски езера. От 1934-а започва работа върху паневритмията – цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм".

Петър Дънов умира на 27 декември 1944 година.

През 1989 година, по повод годишнината от рождението на Алберт Айнщайн, Френското национално радио излъчва предаване с негови изказвания, сред които и следното: "Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България".