Някои нови генетични изследвания сочат, че най-близките родственици на каракачаните са испанските баски. Мутации в генома им пък доказват по-древния им произход от всички балкански народи и извеждат историята им до предтракийския и пределински период. В подкрепа на тази теория говорят и някои косвени доказателства като наличието на повече от 500 думи в каракачанския диалект, които са използвани в произведенията на Омир и редицата сходни елементи в тяхната традиционна сватба и описанията в "Илиада".

Друга научна теза извежда произхода на каракачаните от гръцката народност. Тя се потвърждава от факта, че езикът им е разновидност на новогръцкия, а и самите те имат такова самосъзнание. Според тази версия до края на XVIII век каракачаните са планински скотовъдци от района на Пинд, след което започват полуномадски живот, за да се спасят от преследванията на османските власти.

Повечето български учени пък приемат теорията за тракийския им произход, като твърдят, че те са елинизирани, а власите - романизирани траки.

Дори и да не се съгласим с теорията за каракачаните като най-древните европейци обаче, те са достатъчно колоритни и интересни.

Основната версия за произхода на етнонима "каракачанин" е, че той идва от турски и означава "черен беглец". Тя изглежда и доста логична, имайки предвид основните специфики на бита им. Каракачаните традиционно обитавали източната част на Балканския полуостров, основно териториите на Северна Гърция и Родопите. Те били сезонни животновъди, като прекарвали лятото в планината, а през студената част на годината слизали на юг, където все още имало трева за животните им. Миграциите се повтаряли ежегодно, като всяка от тях започвала на Гергьовден (на север) и на Димитровден (на юг).

Каракачаните гледали изключително овце. Те се прехранвали като продавали месо, вълна, мляко и млечни продукти, а понякога и ги разменяли за стоки, от които имали нужда. Затвореността на обществото им и отдалечеността от традиционния бит на околните народи спомогнало за запазването на специфичността на фолклора им.

Етническата група на каракачаните съхранила обичайния си начин на живот чак до средата на ХХ век, след което комунистическата власт принудително иззела животните им и ги заселила в градовете и селата. В момента най-много от тях живеят в Сливенско, Подбалканските котловини и Монтанско.

Каракачаните си организират ежегоден традиционен събор в местността Карандила в Сливенския балкан, като се опитват да възраждат и запазват традициите си.