Мадарският конник е археологически паметник, представляващ изсечен в скалите барелеф на 23 m височина от основата на отвесна скала.
Мадарският конник е един от деветте обекта на територията на България, включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Вписването му се случва след сесия на Комитета за световното културно и историческо наследство на ЮНЕСКО, състояла се през 1979 година в египетския град Луксор.
Другите осем български забележителности, станали част от престижния списък, са Боянската църква, Ивановските скални църкви и Казанлъшката гробница, приети на същата сесия, Старият град на Несебър, Рилският манастир, Национален парк "Пирин" и резерватът "Сребърна" (включени през 1983 година) и Свещарската гробница (1985 година).
Макар и да има различни теории за създаването на Мадарския конник, повечето специалисти се обединяват около становището, че той е дело на българските владетели в Плиска от началото на VIII век сл. н. е. и по-конкретно на Тервел (701 - 721 г.). Като основен повод за създаването на подобна хипотеза са трите надписа около скалния релеф, най-ранният от които е именно от времето на Тервел (705 г.). Посланията са изписани в камъка на гръцки език и имат победен и триумфален характер.
Самият конник е изсечен на 23 метра височина в отвесната скала. Той представлява композиция от седящ на кон мъж, бягащо куче и лъв. Според символиката на тогавашното време цялостната картина цели да внуши на онемелия пред величието на барелефа наблюдател преклонение пред могъществото на владетеля. Повечето специалисти приемат, че конникът представя именно хан Тервел, пробол с късо копие спусналия се срещу него лъв. Фигурите са изобразени в естествен ръст, което допълва внушителността на барелефа.
Българската теория за произхода на Мадарския конник се потвърждава от близостта му до първите столици Плиска и Преслав и от паралелите между него и обекти в Средна Азия, където прабългарите прекарали векове, преди да дойдат на Балканите.
Значимостта на барелефа и преклонението на целия ни народ пред него се доказа от проведена през 2008 година анкета, резултатите от която показаха, че българите приемат Мадарския конник като глобален символ на страната си и искат той да бъде изобразен на българските евромонети.
Мадарският конник е включен в Националния историко-археологически резерват "Мадара" и е част от Стоте национални туристически обекти на БФС.