Крепостта Лютица се намира в най-източните части на планината Родопи, в непосредствена близост до Ивайловград. Тя е разположена на покрит с дъбови и букови гори сравнително висок връх, доминиращ над околността. В ясно време от бойниците й е имало видимост към целия регион, а равнината около Одрин и долината на река Марица са се простирали като на длан.

Твърдината е най-добре запазената в целите Родопи. Ограждащите й площ от 15 декара крепостни стени на места се издигат до височина от 8 метра. Една от причините Лютица да е в сравнително добро състояние въпреки превратностите на времето е, че е изградена от бял мрамор, който е един от най-устойчивите строителни материали. Заради тази й особеност някои историци наричат крепостта "Мраморния град".

През Средновековието Лютица многократно попада ту в ръцете на българите, ту в тези на византийците, но местоположението й неизменно й отрежда водеща позиция в региона. Тя е не само военен, но също така църковен и културен център.

Както се случва с много други български твърдини, Лютица е разрушена по време на османското завоевание. Голямата църква, разположена в средата на двора й, е срината до основи, а крепостта е оставена на произвола на съдбата за векове.