Горнотракийската низина има площ от около 6000 кв. км и заема средното течение на река Марица, заради което в миналото е позната като Маричина. Тя се ограничава на север от склоновете на Средна гора, на юг достига до Родопите, на запад границата й съвпада с пролома Момина клисура, а на изток се простира до Сакар, Манастирските и Светиилийските възвишения.

Низината е разделена на две части (Старозагорско и Пловдивско - Пазарджишко поле) от Чирпанските и Драгойновските възвишения. Общата й дължина е 180 километра, а на ширина достига 50. Средната надморска височина е сравнително малка - 168 метра.

През големи периоди от геологичната епоха терциер (65 - 1,8 милиона години) Горнотракийската низина е била дъно на плитко сладководно море. Именно това обуславя равнинния й характер. Заради активните движения на тектонските плочи низината е най-чувствителният в сеиозмологично отношение район в България. Тук са се случили едни от най-разрушителните земетресения през последните векове - Чирпанското (1928) и Велинградското (1977).

Горнотракийската низина се характеризира с мек и топъл климат. През 1916 година в Садово е измерена най-високата температура откакто се води статистика в България - +45,2 градуса по Целзий. Благоприятните условия и плодородността на почвата обуславят интензивното развитие на земеделието в района.