Пещерата Орлова чука е разположена на живописния ляв стръмен склон на река Черни Лом край град Две могили, Русенско, на около 40м височина над съвременното ниво на реката.
За да стигнеш до входа й от паркинга, трябва не да се качваш, а да се спускаш надолу. Името на пещерата е свързано с това на скалния венец, под който се намира входът й. В недалечното минало този венец е бил убежище на орли. Галериите на пещерата са с обща дължина около 14 км и по този показател Орлова чука заема престижното второ място у нас /първа е Духлата/.
Температурата в пещерата е относително постоянна през цялата година /около 14 градуса/. Входните й части са лесно достъпни и се посещават от туристи. Входът на Орлова чука е открит през лятото на 1941 г. от овчаря Стоян Спасов. В един горещ ден по пладне той забелязал, че овцете му се натрупват на едно място. Решил да провери защо е така и когато се навел над пукнатината, почувствал, че от нея излиза хладен въздух. Разместил няколко камъка и проникнал вътре. Пред него се открил непознат и чуден пещерен свят.
Проучванията и благоустрояването на пещерата Орлова чука започнали около 1960 г. Намерени са скелети на две огромни пещерни мечки и три мечета. Установено е, че през старокаменната епоха пещерата е била обитавана от неандерталци. Намерени са ножове, връх на копие и стъргалки от кремък. През каменно-медната епоха тук е живял предшественикът на човека - кроманьонецът. Оттогава са останали части от красиво украсен глинен съд, каменна брадва и др.
В момента в галериите на Орлова чука живеят над 15 пещерни вида прилепи, в това число уникалният за Европа "писклив прилеп". Много красоти е сътворила река Черни Лом тук, пробивайки платото в своя вековен бяг.
Разнообразие от пещерни тунели, зали, причудливи сталактити и сталагмити привличат погледа на посетителя и той се чуди накъде да погледне най-напред... Изкуственият вход на пещерата отвежда до първата зала, наричана по-рано Големият вестибюл. Поради отличната си акустика, тази зала е използвана като концертна по време на Мартенските музикални дни за изпълнение на Русенската филхармония.
Оттогава тя се нарича Концертната зала. В нея, между красиви сталактити във форма на завеси и драперии, се откроява Големият сталактон, висок 3,5 метра. Различават се и и други интересни образувания, на които човешката фантазия е дала имена като Десетте каменни войници, Безлистата гора, Семейството, Трионът, Гейзерът, Ледникът, Водопадът и др. Особено впечатлява изящното Вретено, калцирано в бяло. Пещерата си има дори Пеещ сталактон, който при почукване издава звуци като музикален инструмент.
Най-красивото място в Орлова чука са Голямото и Малкото изворче. Тук погледът се спира с възхита на каскадно оформени, малки синтрови езерца, изваяни от сребрист калцит и украсени по периферията с фини сталактити. Водата в езерцата е кристално бистра. Има поверие, че който пие вода от изворчетата, може да очаква сбъдване на голямо и хубаво желание. Сталагмитите наоколо са млечнобели и рядко красиви.
Най-голямата зала в пещерата е с височина 30 м и дължина 70м. Нарича се Големите сипеи. Какви ли не причудливи форми е изваяла водата при въртенето си тук: слонска глава с хобот, гълъб, футболист с топка и др. Това е последната зала, отворена за посещение от туристите.
Можете ли да познаете каква уникална зала има в Орлова чука? Космическа зала!!! Малка, но много впечатляваща, напомняща с образуванията си звездно небе. И накрая обиколката завършва с пещерния тунел Рай! И не ти се излиза от пещерата...
