Панагюрското съкровище е открито съвсем случайно през 1949 година. На 8 декември тримата братя Павел, Михаил и Петко Дейкови както обикновено излезли и се захванали да копаят глина в местността Мерул на 2 километра южно от града за тухларната си фабрика. Най-неочаквано те се натъкнали на 9 масивни златни съда с общо тегло 6, 164 килограма.

Без да се колебаят, тухларите веднага предали осемте ритона (наподобяват бокали за пиене на вино) и фиалата (плитък поднос) на властите и специалистите започнали проучването им. Историците стигнали до извода, че съкровището е принадлежало на неизвестен владетел на Одриското царство, живял в периода IV-III век преди новата ера.

От надпис върху фиалата е установено, че съдовете (това е сигурно само за нея) са изработени в полиса Лампсакос, разположен на малоазийския бряг на Дарданелите. Украсата им е изящна и включва антропоморфни и зооморфни мотиви, пресъздаващи гръцки и тракийски митологични сцени.

На фиалата са изобразени няколко редуващи се концентрични кръга от релефни човешки глави с ясно изразени негърски черти и дъбови жълъди. Ритоните също са изящно изработени и много разнообразни. Един от тях е оформен като овен, а дръжката му представлява изправен на задните си крака лъв. Друг представя главата на амазонка с дръжка, изобразяваща сфинкс. Трети отново е оформен като глава на амазонка, но този път с шлем. Един от ритоните има дръжки, които го приближават към външния вид на амфората и е покрит с бойни сцени, гадание по черен дроб, изображения на Силен и малкия Херакъл, удушаващ двете змии в люлката си. Върху другите ритони хора, елени и козли, както и множество сцени от тракийската и гръцката митология.

Никой не може да каже как съдовете от Панагюрското съкровище са попаднали в глинестата почва на местността Мерул край средногорския град. Ясно е обаче, че те са безспорно доказателство за могъществото на Одриската държава и интензивните й търговски връзки с гръцките полиси.