Древното светилище и средновековна крепост, позната ни като Перперикон, се намира в Източните Родопи, само на около 15 километра от Кърджали.

Най-старата история на Перперикон се губи в мъглата на хилядолетията. Учените предполагат, че именно тук се е намирало древното светилище на Дионис на траките от племето беси, към което са се стичали поклонници от целия Балкански полуостров. В храма се извършвали тайнствени и внушителни ритуали, а предсказанията на жреците се ползвали с особен авторитет, тъй като успели да пророкуват шеметните завоевания на Александър Македонски и издигането на Октавиан Август в Римската държава.

Според някои изследователи в ранното Средновековековие (IV-V в.) тук установява центъра на епископията си Никита Ремесиански, който измисля азбука на траките и успява да покръсти стотици от тях.

Крепостта действа неотлъчно през хилядолетията, като след създаването на аспаруховата държава преминава в ръцете ту на българите, ту в тези на византийците. Именно по това време най-вероятно величественото съоръжение получава името, с което е стигнало до нас. Топонимът Перперикон кореспондира пряко с името на една от средновековните византийски златни монети (перпера), макар и да няма убедително предположение каква е логиката на подобна връзка.

През 2000 година на територията на Перперикон започват археологически проучвания, които разкриват пред света едно от най-внушителните култови и фортификационни съоръжения в цяла Европа. Сред находките изпъкват са каменни олтари, гробници, изящно изработени предмети и керамика. Допълнителните проучвания може би ще дадат отговор на въпросителните около славното минало на Перперикон.