"Въча" е язовир в Южна България, в района на Родопите, по поречието на р. Въча, на границата между област Пловдив, област Смолян и област Пазарджик и е част от каскадата Доспат-Въча.

Той е най-големият язовир на реката и един от най-големите в България въобще. Дълъг е над 30 км - от почивна станция „Антонивановци“ до с. Михалково. Осигурява част от питейната вода за Пловдив и се използва за напояване на Пловдивското поле. Язовирът притежава най-високата язовирна стена в България - 144,5 м. В язовир "Въча" има голям брой понтони. В него се наблюдава голямо разнообразие на риба - бял амур, платика, бяла риба, бабушка, каракуда, кефал, костур, скобар, сом, уклей, слънчева риба, шаран, червеноперка и щука. Поради това той е много известна дестинация за риболов.

Около язовира се намират част от Родопите с красива природа. Добра гледка към местността се разкрива от връх Свети Илия. Край бреговете на язовира има добри условия за туризъм. Създадени са почивни станции и хотели. Покрая язовира минава пътят Кричим - Девин. Предишното име на язовира е "Антон Иванов" или "Антонивановци". На брега от страната на Пазарджишка област е издигнат мемориал в чест на партизанския отряд на Антон Иванов.

Река Въча е един от главните десни притоци на река Марица и втора по дължина река, извираща от Родопите.

Въча се образува от сливането на Широколъшка и Буйновска река на около 2 км над Девин. Каньонът на реката е много живописен. Тя прорязва скалната снага на Родопа планина, образувайки дълбока и живописна долина, в която са построени два язовира - "Кричим" и "Въча" (по-рано наричани Малък и Голям "Антонивановци").

Проломът е много красив, а тесният път - слабо натоварен. Бреговете са стръмни, трудни и недостъпни - като на средновековна българска крепост. Язовир "Въча" е с най-високата язовирна стена в България (144,5 м). Стената на язовира е завършена през 1975 г. Съоръжението е забележително и от гледна точка на природни дадености, рибно богатсктво и дълбочини.

Язовирът побира 200 млн. куб. м вода, дълъг е 35 км. и достига дълбочина 160 м. Твърди се, че в него има риби-гиганти, завъдени там още с построяването му. Легенда гласи, че на дъното на язовира господства сом с човешки размери. Местните го наричат Златистия. Казват, че люспите му искряли, когато в много топлите и тихи дни излизал на повърхността.

Местните жители са виждали доста големи риби в яз. "Въча". Мълвата за гигантите тук е само част от страховитото усещане край язовира, ако искаш да слезеш до водите му. Особено, когато застанеш до стената. Чувствуваш се като мравка и се дивиш на човешкия гений да сътвори такова съоръжение, да укроти и използва това невъобразимо количество вода!!!

Стената на яз. „Въча” е конструирана да издържи при земетресение от степен 7.7 по скалата на Рихтер и слава Богу! Иначе Пловдивското поле би било залято. А сега да наблегнем на красотата: яз. „Въча” и околностите му са толкова красиви, че като попаднеш там, непременно искаш да спреш и много дълго да им се любуваш.

Меандрите на реката са много живописни. Водата в язовира сменя нюансите си почти непрекъснато, резултат от битката за надмощие на слънце, облаци и вятър. Към това трябва да добавим приноса на човека - в язовира „плуват” около 20-ина къщички на понтони. Много е красиво! И още една изненада: на понтоните до къщичките растат големи дървета, чиито корени са във водата на язовира. Какъв точно вид са тези дървета – не знам, но никъде на друго място в България не съм срещала подобно нещо.

На стръмните скатове над язовира са кацнали няколко хижи, но най-красивото място за любуване и отмора е хотел „Чилингира”, разположен на едно естествено разширение край пътя Кричим –Девин. Оттам можеш да се взираш в невероятната зеленина на Родопа планина и менящия се цвят на водата на язовира. Това е едно от многото красиви места в България, което си заслужава да се посети.

Пещерата Ухловица се намира между селата Смилян и Могилица, община Смолян. Тя е една от най-красивите пещери в България. Включена е в 100-те национални обекта под номер 84. Дълга е около 460 m, от които 330 са благоустроени. Намира се на 1040 метра надморска височина. Средната температура е 10-11°С.

Широка лъка е село в Южна България. Намира в община Смолян (23 км северозападно от града), област Смолян, на 16 км и на 5 км съответно от Пампорово и село Стойките и на 22 км югоизточно от Девин.

Обявено е за архитектурен и фолклорен резерват. Селото е получило името си от старобългарската дума „лѫка“, означаваща 'извивка, кривина, лъкатушене'. Широка лъка е известна със своите автентични родопски къщи, като Згуровската, Учиковската и Григоровската.

Една от местните забележителности е построената (според преданието издигната само за 38 дена) през 1834 г. църква „Успение на пресвета Св. Богородица“. Иконостасът на църквата е уникален по своя стил. Предполага се, че е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков. Съществува и хипотезата, че самите те да са изографисали църквата.

В близост до църквата се намира старото училище, построено през 1835 г. Освен със забележителната си архитектура, Широка лъка е известна и с песните си, които са съпроводени от каба гайда. Широка Лъка е от селата, в които се е родила и се развива родопската песен.

Много от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор са родени тук. Доказателство за това е създаденото през 1972 г. Средно музикално училище за народни песни и инструменти.