По време на средновековната българска държава и след турското завоевание имало специална прослойка от населението, която се занимавала единствено с отглеждането на соколи и обучаването им за лов.

Соколарството, наричано в Османската империя "доганджийство", достигнало разцвета си в периода XV - XVIII век. Доганджиите опитомявали за султанския двор и велможите не само соколи, а и ястреби. Ловът с птици бил особено ценен във всички исторически епохи заради атрактивността си и голямото умение, което се изисквало както при него, така и при опитомяването и дресирането на жищното пернато.

Срещу осигуряването на добре гледани и подготвени птици за високопоставените представители на владетелския двор и аристокрацията доганджиите получавали редица привилегии. Те били пряко подчинени на султана и не били длъжни да се съобразяват с местните големци. Не им се налагало да плащат и повечето данъци, важащи за обикновеното население.

В днешни дни ловът с хищни птици съвсем не е загубил от атрактивността си. Той се приема като най-природосъобразния вид лов, тъй като човекът има минимално участие в него. Освен традиционните си занимания съвременните соколари оказват изключително сериозна помощ на еколозите в стремежа им да възстановят биоразнообразието на места, на които хищните птици вече не се срещат или са на път да изчезнат.