За създаването на Осеновлашкия манастир "Света богородица", много по-известен като "Седемте престола", има доста легенди и малко сигурни данни. Най-стар го представя преданието, което свързва строежа му с един от братята на Петър II Делян. Според него дори царят, който вдига въстание срещу византийците през 1040 година и за кратко успява да наложи волята си в западната част на днешните български земи, е погребан тук.

Друга легенда говори за основаването на светата обител по време на Второто българско царство, макар и да не дава сведения за конкретен владетел или период.

Най-любопитно обаче е преданието, според което начало на манастира поставят седем братя боляри, които идват през XI век от Бесарабия и се заселват по тези места, основавайки селищата Огоя, Осеновлак, Оградище, Лесков дол, Буковец, Лъкатник и Желен. Те решили да издигнат манастир и го направили със седем олтара (престола), за да има по един за всеки от тях.

Каквато и да е истинската причина за това странно решение на строителите, то обаче е факт. Седемте олтара в църквата на Осеновлашкия манастир "Света Богородица" нямат аналог в България, а и са рядко срещани в църковната архитектура като цяло.

Сигурни сведения за съществуването на закътаната в живописните гънки на Западна Стара планина света обител имаме от XVI век. Две столетия по-късно, в началото на XVIII век, османските власти предприемат масирано унищожаване на православни храмове, което не подминава и "Седемте престола". Само няколко десетилетия по-късно обаче султанът е принуден заради неуспешна война с Русия да подпише мирен договор, с който гарантира правото на християнските си поданици да строят религиозни сгради.

Така Осеновлашкият манастир е реконструиран и възстановен от двамата братя свещеници Тодор и Марко от Тетевен, на които помощ оказал троянския майстор Стою. Обителта бързо се превръща в духовен, революционен и образователен център. Тук по празници се стичали българите от всички околни селища, закътани на десния бряг на Искърския пролом. Не един хайдушки войвода успявал да скрие четата си зад високите стени на Осеновлашкия манастир, а през 1848 година отец Христофор основал тук килийно училище и станал първия даскал в него.

Днес "Седемте престола" привлича много посетители заради прекрасната природа на склоновете на Стара планина, красивата си архитектура и близостта си до столицата (само 86 километра). Четири от олтарите в църквата на манастира са разположени в средата й, образувайки кръст. Други два се намират в близост до входа й, а последният е на срещуположната спрямо него стена. Всеки от тях е посветен на различен светец. Манастирският комплекс включва също така камбанария (двете камбани са от 1799 и 1940 година) и жилищни помещения за монасите, част от които в момента са пригодени на хотелска част.

Осеновлашкият манастир е разположен в подножието на древна римска крепост, а според преданието масивната му метална порта е взета от руините на кастела.