Черно море се образува преди около 1 600 000 години, когато в Егейската зона се получават размествания на земните пластове, в резултат на които се образува Дарданелския проток, през който солените води от Средиземно море нахлуват в част от почти сладководното Сарматско море. Драстичното "осоляване" убива цялата флора и фауна на древния воден басейн и тя се утаява на дъното, образувайки глинеста тиня, която в далечното бъдеще ще се превърне в нефт.

Най-старото известно име на Черно море е скитското Акшаена, която означава "тъмноцветно". Древните гърци пък първоначално го нарекли Аксейнос Понтос ("негостоприемно море") заради многобройните бури и войнствеността на крайбрежните тракийски племена. По-късно, след основаването на елинските колонии по западните и южните му брегове, името на морето било променено на Евксинос ("гостоприемно"). Сегашното наименование е засвидетелствано в писмени източници от XIII век, но учените смятат, че е доста по-ранно.

Площта на Черно море е 423 000 квадратни километра, а максималната му дълбочина - 2245 метра. Поради ниската му соленост, която се дължи на оскъдната му връзка със световния океан и наличието на многобройни вливащи се в него реки, Черно море няма типичната морска фауна. За сравнение, от шестте хиляди вида животни, обитаващи Средиземно море, в Черно се срещат само 1/4.

Друга важна причина за сравнително оскъдното богатство на фауната е наситеността на водите със сероводород в зоната под 120 - 200 метра дълбочина. Според повечето специалисти наличието на отровната субстанция се дължи на анаеробната бактерия acstuarii, която предизвиква отделянето й от сулфатите.

Въпреки тази си особеност, заради голямото количество кислород във водите му и изобилието на планктон Черно море е изключително богато на рибни запаси.