Новостите в медицината – фокус на "Нощта на учените"

Не е случаен фактът, че в тазгодишната Европейска "Нощ на учените" в България са се включили много от големите медицински университети в страната. На събитието, целящо популяризиране на науката и иновациите, силното участие на медицинската гилдия е в синхрон с 2012 г., която е обявена за Европейската година на застаряването.

Така, ще се обърне повече внимание на застаряването на европейците, което ще е сред основните теми на тазгодишната инициатива за популяризиране на науката.

Това каза Карина Ангелиева, директор на Единния център за иновации на БАН по време на пресконференция в централната сграда на БАН. Пред медиите бяха представени основните акценти, планирани за "Нощта на учените", която тази година ще се проведе на 28 септември (петък) в седем български градове.

Така в презентациите на специалистите от медицинските ВУЗ-ове в Пловдив, Варна и Плевен "ще се наблегне на иновациите и нови технологии, които се случват в областта на здравето и медицината", каза още Карина Ангелова.

Тази година българското участие в общоевропейската инициатива ще обхване университети и общините в седем български града. Сред тях са Тракийският университет в Стара Загора, Пловдивският университет "Паисий Хилендарски", Бургаският свободен университет, Бургаският регионален исторически музей,  медицинските университети в Пловдив, Варна и Плевен. В програмата са включени и инициативи в Хасково.

Специално за София "Нощта на учените" ще бъде отбелязана с изложби и мероприятия в централната сграда на БАН, сградата на бившата Телефонната палата, както и в Техническия университет – София, където ще бъде организирани "Панаир на знанието и иновациите".

"Нощта на учените" става интерактивна

По време на пресконференцията бе представена и онлайн платформата Integrated location-based service (LBS), проект на Digital spaces living lab (DSLL) – една от двете "живи" лаборатории* (Living labs) в България, членуващи в европейската мрежа Living labs.

Подобна онлайн платформа ще бъде използвана за първи път в "Нощта на учените", обяснява директорът на DSLL Ставри Николов. С нейна помощ различните участници в събитието – учени, журналисти и блогъри ще могат да отразяват и коментират различните събития от програмата в реално време, като пращат снимки и текстове през акаунтите си в Twitter, Instagram и Flickr.

За целта те единствено, което трябва да направят е да се регистрират тук и да получат одобрение от организаторите за споделяне на информация.

В по-дългосрочен план целта на проекта е създаване на динамична карта на изследванията и научните постижения в страната, коментира Ставри Николов. Това ще стане възможно чрез включването на по-голям брой университети, научни институти и различни изследователски организации, които ще споделят информация за най-новите си разработки.

Наука с човешко лице

И тази година организаторите на европейската "Нощ на учените" ще се опитат да разбият насадената представа за учените като скучни интроверти, потънали в изледванията си, обещава Пенка Лазарова от Съюза на учените в България.

На 28 септември ще видим учените (или поне част от тях) в една по-нетрадиционна светлина на хора на изкуството, художници, певци и др. Вечерта ще бъде открита от престижния камерен хор на БАН, който ще изнесе концерт в централната сграда на Академията.

Повече информация за събиетот можете да откриете на страницата на официалната страница на проекта, във Facebook, както и на сайта на БАН.

*Живи лаборатории – организации, които най-общо казано се опитват да пренесат тестването на различни иновации и нови технологии от традиционната лабораторна среда към реалния свят. Част от тях например се занимават с нови медийни технологии, нови локационни услуги, технологиите в бъдещите умни градове (smart cities) и др.