Блестящото мемоарно есе на Харуки Мураками "За какво говоря, когато говоря за бягането" излиза на българския пазар този петък. Книгата представлява своеобразен джогинг за ума и духа.
"За какво говоря, когато говоря за бягането" едва ли ще ви убеди да нахлузите маратонките и да се втурнете да тичате, но алегоричната японска мъдрост ще отеква дълго в главата ви, навярно за добро.
За какво говори Мураками, когато говори за бягането? За себе си, искрено и с хумор, за съкровените си мисли, за премълчаното и преглътнатото, за поуките от житейския път, за писателския труд, за предизвикателствата пред маратонеца, за вчерашния и днешния си Аз, за изнизващото се време и за браздата, която оставя.
Всеки ден, години наред, той бяга в усамотение, под глухия звук от стъпките и в ритъма на любимия си рок, бяга в празното, бяга в себе си и към себе си. И всяка година участва в поне един маратон, упорито, съсредоточено, неизменно устремен към финала. Защото бягането е страст, но също и метафора за писателството и за пулсацията на живота ни.
Харуки Мураками е съвършеният посланик на Япония – книгите му са литературни събития за Америка и Европа, продават се в милионни тиражи, а всяко следващо заглавие затвърждава статута му на култов писател. Освен че е автор на монументални творби, Харуки Мураками е носител на няколко световни литературни награди, изтъкнат преводач и маниак на тема джаз. Последното навярно обяснява характерната, полифонична структура на много негови произведения. Сред най-популярните му книги са "Кафка на плажа”, "Спутник, моя любов”, трилогията "1Q84”, екранизираният роман "Норвежка гора” и сборникът с разкази "Мъже без жени”. Според "Гардиън" Харуки Мураками е един от най-авторитетните представители на постмодернизма.