8-ми март – Международният ден на жената

На 8-ми март светът отбелязва Деня на жената. Но фокусът в много региони е различен – от уважение към постиженията на жените до времето, в което можем да изразим обичта си към жената, приятелката или колежката си. Нещо като Свети Валентин или Деня на майката, но по времето на комунизма.

Какво обаче разказва историята за този празник?

За първи път Денят на жената е отбелязан в САЩ през далечната 1909 година, а организатор е социалистическата партия в страната.

След американските социалисти, традицията бързо се пренася на Стария континент. По улиците на европейските столици жените започват своя протест и настояват за повече граждански права. Днес звучи невероятно, но до второто десетилетие на ХХ-ти век в много европейски държави жените не са имали право да гласуват и да заемат пост в държавната администрация.

Гласът на жените може да се чува вкъщи, но обществото хич и не е държало да го чува.

В онези първи години на ХХ-ти век жените са поели своя марш и срещу дискриминацията по пол при кандидатстване за работа.

Лека вметка - своеобразен шампион по ограничаване на равните права в Европа май ще се окаже Швейцария, където жените получават правото да отидат до урните едва през 1971 година. И то, защото при референдум през 1959 година мъжете отказали да им доверят правото на избор на управници.

Дотук добре и няма нищо тревожно – датата действително може да бъде възприемана като ден, в който да отбележим усилията на нашите пра-пра баби да направят жените равноправни членове на нашето общество.

Тогава защо в много от хората битува мнението, че 8-ми март е "комунистически" празник? Ами, защото честванията може и да са тръгнали от САЩ, но са сериозно "прегърнати" от комунистическия режим в СССР. За първи път Денят на жената да се чества в Русия още през 1913 година, т.е. преди идването на власт на болшевиките.

След Октомврийската революция обаче Александра Колонтай, единствената жена народен комисар в първото съветско правителство, предлага на Ленин да направи 8-ми март официален празник в Съветския съюз. Все пак до 1965 година той не е бил неработен ден.

На 8-ми март 1965 година с декрет на Президиума на Върховния съвет на СССР денят е обявен за официален неработен ден, за да бъдат отбелязани "усилията на съветските жени в изграждането на комунизма, защитата на родината по време на Великата отечествена война (Втората Световна война – бел. а.), за техния героизъм...". А след официалното признание от Съветска Русия, 8-ми март става празник и в Китай, и в Испания.

ООН определя 1975 г. за Международната година на жената и именно оттогава организацията празнува и 8-ми март като ден на жената. Две години по-късно по време на заседанието на Генералната асамблея на ООН датата е обявена за Международния ден, в който да отбелязваме, че жените имат същите права като мъжете.

ООН разказва още една история, че първите чествания на 8-ми март са били по повод масова проява на работещи жени в САЩ. Те излезли по улиците в Ню Йорк на протест срещу лошите условия на труд и ниското заплащане.

За много хора обаче това е мит и празникът завинаги си остава "комунистически", на който жените получават поувехнал карамфил от своите колеги. А в последно време някак неутрално си 8-ми март у нас се измести към майката и много хора го възприемат именно като такъв - деня на мама.