Много извинете, господа бакшиши!

Часът е около 22. Намирам се в кв. Илинден. Спирам такси от бул. "Стамболийски" и му задавам целевата дестинация – малка улица, в района на "Петте Кьошета". Сядам и след като съм задала координатите, получавам едно "Добре", придружено от сумтене на недоволство – изглежда маршрутът е "къс", но тъй като вече беше тръгнал, нямаше как да ме отбие с традиционното "'зЕми си друго такси".

Докато се возя, говоря по телефона, като същото прави и шофьорът. Пристигаме на посочения адрес, като броячът бележи 3, 30 лв. Подавам му банкнота от 20 лв, тъй като не разполагам с по-дребни (непростим грях на клиентите на таксиметровите автомобили в София) и докато продължавам да говоря по телефона, му съобщавам да "си хване четири". Докато ми връща ресто, отзад спира друга кола и започва да свири настоятелно. Измъквам се от таксито, като внезапно чувам след себе си: "Хей, чао!" "Чао...", отвръщам аз, като в следващия миг до мен достига благозвучното "Да ти е*** м**та проста!", последвано от мръсна газ. Ни в клин, ни в ръкав. Ама, чакай бе, какво стана – 70-те стотинки бакшиш ли те обидиха?? Извинявай, ама съм пред заплата!

Случка 2

Случва се да съм в района на Борисовата без колело и решавам да си хвана такси, защото минава полунощ. Отивам на близката "стоянка" и правя няколко опита, за жалост неуспешни, защото било близо. Някои от запитаните дали ще благоволят да ме качат дори не отговарят. Накрая уцелвам. Качвам се щастлива, че ми е излязъл късметът и съм попаднала на "оупънмайндед" шофьор, който е склонен да вози и на близко разстояние. След като пристигаме се оказва, че сумата, която трябва да заплатя е 3 (три) лева. Подавам 5 (пет). "Е, нЕмам да ти върна...". Извинявай, но не мога да ти оставя два лева бакшиш. "Окей, аре 'ше обиколиме". Започваме да обикаляме и стигаме до денонощен магазин на две-три преки от желаната улица. Аз бивам заставена да сляза и да помоля продавачката да ми бъдат развалени парите. Подчинявам се, защото вече много ми се спи. Връщам се в автомобила, сядам и подавам точната сума. Следва реплика, пълна с такова възмущение, че би засрамила и Хитлер на официално откриване на концентрационен лагер: "Ама ти сега искаш да те закарам обратно ли §€$@№%????"

...

Случка 3

Поръчвам таксиметров автомобил, с цел да ме закара до лекарския кабинет, където имам назначен преглед. Моята каляска пристига с леко закъснение, но за сметка на това тържествено – с набичен кючек. Мушкам се вътре и посочвам адреса. Шофьорът, с вид на деградант, от ония дето пият спирт по градинките, пуши на затворен прозорец. Смрадта бива подсилена от наситената миризма на пот на орка, примесена с ухание на някаква пържена манджа. Вече полузадушена прошепвам: "Извинете, бихте ли загасили цигарата си, защото съм болна?". Как посмях. Чичакът изхвърля фаса с крайно недоволство през джама и ми се троска: "Абе, я не ми се обяснявай к'во ти е, БЕ".

"МОЛЯ?"

"Нема моля, не моля. Цел ден съм кАрал. 10 часа у задръствания! К'во си тръгнАла да ми се обясняваш!"

Аз изумена се чудя какво да отговоря и се опитвам да обмисля наистина ли се случва това в пространствено-времевия континуум. През това време Азис ми припява нежно, но решително "Напипай гооооооо!" Послушвам го и напипвам държката на вратата. Искам касова бележка, номер на колата и просто излизам. Следва порой от крясъци и ругатни, 'щото пичът изглежда е уловил пъклените ми намерения да се обадя и да подам жалба. Тръгвам пеша по улицата. А може би сгреших – може би трябваше просто да се извиня?

Извинявайте! Извинявайте, господа бакшиши, наглото ми поведение. Моля да ми бъде простено, че невинаги разполагам с точната сума. Извинете ме, че толкова често не ви оставям неадекватно голям бакшиш. Простете ми за наглостта да ви питам дали бихте ме закарали на разстояние по-късо от отсечката Младост-Люлин. Извинете деликатните ми сетива и това, че ви моля да загасите цигарите си! Бъдете снизходителни към ситуациите, в които се държа като лигава кифла и ви моля да притворите стъклото. Затворете си очите за това, че не споделям музикалните ви вкусове и често изисквам гюбекът да бъде сменен или поне намален. Каква наглост от моя страна, наистина!

Смятам даже, че би трябвало да организирате протест. Да се съберете в центъра на София и да се обедините срещу всички гореизброени безобразия! Какво по-хубаво от един хубав жълт бойкот на София. Може даже да се кръстите "таксетата".

Прекланям глава и ви моля: "Ще ме извините ли, господа бакшиши, че съм се родила?", "Ще ми простите ли натоварения ви работен ден и часовете задръствания, които аз съм причинила? Моля, извинете, че сливовата, дето я пихте снощи, се оказа кофти. Ужасно съжалявам, че ай кюто ви се равнява на това на орангутан. Сори, че сте живели като жертви на един Преход, който направи така, че най-нормалните човешки отношения да граничат с варварщина. Съжалявам за всички неправди, които животът ви е поднесъл – аз съм виновна.

Дано ми простите, 'щото вече ми писнА!