Психологията на едно Българиалити!

Ето, че дойде есента, по-какво разбрах ли, не е от прогнозата на времето, а от това, че реалити форматите се активизираха в борбата за зрителско внимание. Сякаш времето искаше да удави по подобие на библейски потоп участници и водещи на старта на новия сезон, за да не допусне содомията, която ни предстои. Но не успя, а само леко намали ентусиазма на платената публика, която стоически издържа в този импровизиран аквапарк, в който на всичкото отгоре се чувстваш финансово изпързалян, предвид мизерното заплащане.

Да вярно е, че когато идва тежка зима се активизират реалитита, за да не започнеш да страдаш от синдрома на "празния хладилник", но все пак е по-добре да си гладен физически, отколкото да си празен морално и духовно, гледайки подобни нисши сцени на елементарни човешки страсти.

Какво е морал ли!? Това повик да се живее автентично ли е? Или просто нравствен дълг към обществото? Опитвам се да анализирам каква е идеята на тези хора да влязат в подобно предаване. Смятам, че обикновеният живот поддържа една силна морална концепция, но начинът, по-който група хора се държат в една къща смело мога да нерека "нравствено безумие" или по точно "социопатия, свързана с неглижиране на морала". 

Да ясно е също, че за да бъде едно предаване актуално има нужда от неща като: любовни триъгълници, лъжи, лъжесвидетелстване, интриги, предателства, раздели, обиди, изневери и други. Причината е, че когато човек използва своят позитивен потенциал и интелектуален разцвет, той просто бива пренебрегван и дори осъждан от нашето общество. Високо нравственият човек често и без причина бива оценяван снизходително като "добряк",  "свестен човек", а не като истински добър и стойностен. 

Всъщност, за да бъда по достоверен и ясен, искам да кажа на всички вас, че идеалният човек не е нито добър нито лош, той е "свободен" да бъде и в двете ситуации на своя живот без да се интересува кой какво мисли за него.

Но нека се върнем към "реалитито" тази дума,  която описва точно отношенията между хората в къщата и отношенията между хората като цяло в България. А именно всеки срещу всеки в името на "Аз" концепцията. Този пример, който дава подобен тип предавания, противопоставя личности дори и в нормални житейски ситуации, в които ние всички участваме като социални животни. Максимата, "аз да съм добре, а след мен потоп", ли ще е водеща при възпитанието на нашите деца? При мен идват много младежи, за които едно подобно реалити не е просто сценарии, а начин на живот, което ме провокира да напиша тези няколко реда.

Апелирам към, всички родители учете децата си на екипност и социална любов към ближния, защото няма нищо по хубаво от щастливо и задружно общество, приемащо всяка трудност с усмивка и достойнство.