„Да се провреш под дъгата” - отново на сцена след 45 г.

След 45 години на сцена отново ще бъде играна постановката "Да се провреш под дъгата”.

Театър "Българска армия” и НТ "Иван Вазов” са обединили усилията си, за да реабилитират спектакъла на Георги Марков и Асен Шопов след 45 години "комунистическата цензура и изгнание”, посочва ТБА.

След като е спряна през 1967 г. сега постановката ще се завърне под името "Под дъгата” за своето 14 представление – на сцената на театър "Българска армия”, на 29 март.

Пиесата "Да се провреш под дъгата” представлява авторска драматизация на новелата на Г. Марков "Санаториумът на д-р Господов”. Предадена е в отдел "Драматически театри” на Комитета за изкуство и култура през 1965 г. За първи път се играе в Толбухин (Добрич) на 25 септември 1966 г. На 1 октомври 1966 г. има премиера в Пловдивския държавен театър и е дебют на режисьора Крикор Азарян.

На 25 март 1967 г. е нейната премиера в Театъра на Народната армия, но е спряна на тринайсетото представление, заради това, че за "ранената партизанка се говори през цялото време, а е показана на сцената само за 2 минути”, както пише Г. Марков. Причината е обаче в променения от самия него финал, когато Немият в пиесата изведнъж проговаря, посочват от ТБА.

Сюжетът в пиесата се върти около петима безнадеждно болни от туберколуза мъже в разцвета на силите си, настанени в планинския санаториум на д-р Господов. И на тях, и до края на войната остават може би броени дни.

И петимата са с различни професии и противоположни характери, морал, разбирания за живота и света, и петимата са разядени от цинизъм, отчаяние, безверие и животинска жажда за живот, готови на всичко, за да продължат само с няколко месеца, дни, часове съществуването си.

Никой от тях не иска, а и няма къде да избяга, всички са принудени да съжителстват заедно и всекидневно да се изправят един срещу друг, когато изведнъж в санаториума се появява Жената.

В ролите се превъплъщават Руси Чанев, Васил Михайлов, Марин Чнев, Валентин Ганев, Петър Попйорданов, Стоян Алексиев, Георги Мамалев, Георги Кадурин.