Анета Йовчева: За науката както на рок фестивал

 В сряда стартира първият Софийски фестивал на науката. Той ще се проведе в Докторската градина в София. Противно на всеобщата представа за науката и хората, занимаващи се с наука, посетителите на фестивала няма да скучаят. Целта на фестивала е да покаже уникалната и забавна страна на науката и да опровергае всеобщото схващане, че науката и хората на науката са скучни.

Фестивалът се организира от Британския съвет и Форум Демокрит, а iNews, като медиен партньор, представя една от участничките - Анета Йовчева, специалност "Компютърна химия".

В рамките на Софийски фестивал на науката вие ще разкажете на гостите на събитието за химичната страна на любовта. Защо избрахте точно тази тема?

През целия си живот съм обичала да говоря за любовта. Аз съм много позитивен човек и това е една много любима за мен тема. Спомням си в училище как каквато и тема да имахме за есе или съчинение, винаги разсъжденията ми се въртяха около любовта. Сега, когато уча и химия и познавам доста от химията на любовта, пак искам да говоря за любов.

Смятате ли, че действително човешките отношения се основават на химическа реакция? Ако това е така, защо тогава все още има "нещастна любов”?

Ооо, да! Основават се на химията между нас! Макар да не могат да се обяснят доста от чувствата, голяма част от тях е обяснена вече. Когато сме щастливи, в нашия организъм голяма част от хормоните ни започват още повече да "бушуват”. Като основна съставка на тези хормони е едно вещество, наречено "фенилетиламин”. Когато сме влюбени или нещо ни вълнува много приятно, нивата на фенилетиламин се покачват и ние сме щастливи. Но когато тези нива са по-ниски от нормалните, сами познаваме как се чувстваме в несподелената любов, това води до тъга и депресия.

Има ли начин да се помогне на човечеството да бъде малко по-щастливо?

Сигурно питате за химичен начин? Ами... има си... най-достъпен е с всичките "щастливи хапчета”, които продават. Но вместо да търсим проблема извън нас, по-добре да го търсим в случая в нас. Колкото по-щастливи си позволяваме да бъдем, толкова и нивата на тези вещества и активността на хормоните ще е по-силна и ние реално ще бъдем по-доволни от живота си. Ефектите на тези хормони са описани като подобни на онези, свързани с приема на опиати като хероина.

Какво ви привлече в компютърната химия? Разкажете ни малко повече за нея.

Ами когато бях 12 клас, чух за тази специалност, която беше нова за България. Реших да кандидатствам в Пловдив и София, защото и на двете места я има. Но в последствие реших, че май искам повече в София. Харесва ми, защото не е само да учиш сухите учебници по химия или безсмислено да смесваш един реактив с друг. Ние можем на компютър да симулираме точно как малките атоми и молекули се свързват или не се свързват, можем да проверим дали нещо би реагирало, без още да е изпробвано в реални условия.

Каква е точно ролята ви в предстоящия Софийски фестивал на науката и как станахте част от него?

Аз и Божидар Стефанов ще правим Café Scientifique на тема "Молекулен флирт”, в което ще говорим точно за химията на любовта. Ще се опитаме да припомним познати неща като разкажем и за не толкова познати факти. А от друга страна ще участвам и в химичните опити, които ще се правят. Ще има както workshop-ове така и представления. Аз ще взема по-голямо участие в workshop-овете.

Какви са очакванията ви към публиката, която за първи път ще присъства на подобно събитие?

Очаквам хората да имат желание да експериментират, както буквално, така и психически със себе си. Очаквам да взимат участие, да имат желание да научат още и още, защото съм имала щастието да участвам на такива фестивали или просто да ги посетя и знам, че има страшно много хора, които се интересуват, ако не от всичко, то от повечето неща около тях. Важно е да се знае, че ни пука за света около нас, а не живеем само в коловоза на ежедневието си. Иска ми се да видя много семейства, които да открият мястото си във фестивала.

Как ще привлечете вниманието на хората?

Със себе си! С ентусиазма си, с желанието да разкажем каквото знаем, а ако нещо ни убягва, да го открием заедно. Важното е да сме доволни от това, което правим, а ние сме доволни.

Може ли наистина да се говори просто и разбираемо за науката?

Може! И то много добре! Всички ще имат възможност да го видят, само да искат! Искам да поканя и най-невярващите да заповядат, за да повярват. А ако искат да видят първия професор по Популяризиране на науката на Англия, Франк Бърнет, който за мен е идол, нека заповядат на неговото Café Scientifique "Бар "Наука". Той е невероятен!

Не смятате ли, че представена по един такъв весел и шарен начин, науката губи от своята сериозност и съответно отговорност пред обществото?

В никакъв случай! Айнщайн е казал, че ако нещо не може да се каже с прости думи, значи няма особен смисъл да се казва. Науката не просто е добре да се разказва по разбираем начин, тя задължително трябва да се разказва по такъв начин, като имам предвид, разбира се, за пред нормалните хора. Така всеки ще разбере за какво му се говори и в същото време, когато е по забавен начин, той няма да се отегчи и ще иска още и още. Както на рок фестивал.

Каква е връзката между науката и културата?

Културата за мен лично е това, което ни прави смислени и стойностни хора, а науката ни показва защо сме такива. Когато познаваме поне основни неща за начина, по който нещата се случват, или защо се случват, тогава знанието ни за това обогатява културата ни.

Фестивалът има ли сили да се превърне в постоянна част от културния календар на столицата?

Оооо, разбира се! Аз бях в Белград и видях как имат една сграда от четири етажа плюс едно подземие, т.е. пет етажа, която е предназначена само за фестивала.

Инициативата ви ще бъде ли продължена по някакъв начин – например в училища и детски градини?

Ние вече много сме обикаляли училищата. Имали сме публика от всички възрасти и всички те са били винаги с отворени обятия, независимо дали са 12 клас и са видели преди това нашите представления, или са 5 клас и не са и чували думата "химия", а да не говорим да знаят значението. Аз тази година завършвам, както и Божидар, с когото правехме тези представления, но има свежи идеи от по-младите от нас студенти и те ще продължат традицията. Надяваме се да посетят още доста училища.

Какъв е съвременният български учен?

С една дума: Приятел! Имам удоволствието да познавам толкова много съвременни учени и съм възхитена от ентусиазма им. И нямам предвид само по науката, а напротив. Те са красиви и чаровни, с усмивка до ушите, забавни, но не с просташки хумор. Това са хората, с които сутринта можеш да отидеш на кафе, през деня можеш да правиш наука, а вечер да се забавлявате в някоя дискотека.

Има ли интерес днес на младите хора към науката?

Има и това страшно много ме радва. Имам приятели от 8 клас до моята възраст, които не просто харесват науката, а искат да се занимават с нея.

Има ли начин да се разбие стереотипът, че хората, занимаващи се с наука, са скучни?

Има начин и от край време ние се стараем да го разбием. Страшно съм благодарна на Британския съвет, защото те са хората, за които знам, че денонощно се борят българският учен да покаже на хората колко е страхотен и колко е интересно това, с което се занимава. Единствено хората трябва да се отърсят от предразсъдъците си.

Анета Йовчева завършва специалност "Компютърна химия" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя е победителка в конкурса "Лаборатория за слава Famelab" през 2009 г. Редовно участва в много събития в България и чужбина. Работила е и като репортер в БНР. Анета ще участва в първия Софийски фестивал на науката, който ще се проведе от 11 до 15 май в Докторската градинка в София. Можете да я срещнете там.