Българите искат 60% от песните в ефира да са български

Шест от десет музикални произведения в ефира да са български, искат хората у нас. Това показва национално представително проучване, проведено в края на 2019 г. сред населението над 15-годишна възраст. Проучването е изготвено от Агенция "Алфа Рисърч" по заявка на организацията за управление на авторски права Музикаутор.

Още по-силно изразени са очакванията към повече представеност на родния език в музиката – 72% от българските граждани изразяват желание в медиите да звучат повече песни, изпълнявани на български език. 43% от анкетираните споделят, че най-много обичат да слушат именно българска музика. Значително по-малко – под 10%, са предпочитащите чуждестранната.

Радиото все още е най-използваният приемник за слушане на музика – 70% от българите споделят, че го използват, а за 37% това е основният източник. Също толкова активно музика се слуша и по телевизията, с тази разлика, че по-голямата част от хората възприемат това като допълнителен, а не като основен източник. Телефонът е трети в класацията – 36% от хората споделят, че го използват за слушане на музика. Медиите се открояват и като основен източник на информация за нови български музиканти и техните произведения, като 63% от българите споделят, че се запознават с новите звезди и творчество именно така.

Данните от проучването бяха представени официално днес по време на пресконференция с участието на утвърдени музиканти, артисти, автори, музикални продуценти и представители на браншови организации от сферата на културата. Всички те се обединяват зад националната кампания "За повече българска музика в ефира”, чиято цел е гарантиране на обществения интерес и защита на българската музика като неделима част от българската култура и националната идентичност.

"В противовес на ясно изразеното желание на хората за повече българска музика в ефира, през последните години отчитаме обратната тенденция. Според статистиката ни от 2015 до 2018 година, българската музика в ефира на родните радиостанции прогресивно намалява – от 26,6% през 2015 година делът пада под 22% през 2018 година. Ако разгледаме само частните радиостанции, картината е още по-песимистична – българската музика е твърдо под 20%”, обясни Ясен Козев, председател на Управителния съвет на Музикаутор. "Откривайки това сериозно несъответствие между интереса на хората и действителността, решихме да инициираме тази кампания, която да обедини около една важна кауза не само творците, но и видни български общественици, браншови организации и най-вече хората”, бе категоричен Козев.

Инициативният комитет на кампанията стартира онлайн петиция за повече българска музика в ефира, чиято цел е законодателна промяна и въвеждане на квота за българска музика в радиата и телевизиите. Още преди публичното си представяне тя събра близо 1000 подписа на творци, музиканти и общественици, както и официалната подкрепа на организации в сферата на културата, сред които са Музикаутор, Филмаутор, Сдружение на независимите автори, музиканти и продуценти, Съюз на българските композитори, Артистаутор, Фестивала за поп и рок музика "София", Сдружение "Сцена музика", Асоциация на професионалните фотографи и други.

"Проучването показва еднозначно, че радиото и телевизията продължават да бъдат основен източник за слушане на музика. С цел защита на националните интереси въвеждането на квота се доказва като важна и спешна мярка. Тази практика е разпространена в много други европейски държави като Франция, Белгия, Полша, Швейцария, Великобритания, Португалия, Нидерландия и други", обясни Иван Димитров, изпълнителен директор на Музикаутор, като уточни, че квотите варират в различните държави между 15% и 43%.

Димитров съобщи, че след внимателен анализ на международните практики и отчитане на резултатите от проучването експертите от Музикаутор са изготвили предложение за въвеждане на квоти с промени в Закона за радиото и телевизията. В тях е заложено поне една трета от музикалното съдържание, извън филми, спорт, новини и реклами, да е българско. Освен това поне половината от българската музика с текст трябва да бъде с текст на български език. Предложените промени предвиждат българската музика да звучи във времевия диапазон между 6:00 ч. и 22:00 ч., а на Съвета за електронни медии се възлага да следи за спазването на квотата.

"Тази идея вече акумулира широка обществена подкрепа и вярваме, че тя ще бъде приета и от медиите, и от законотворците. В края на краищата е в интерес на всички да се удовлетворят очакванията на аудиторията, да се подкрепи любовта на хората към българската музика, българските творци и да се защити националната ни идентичност”, изразиха убеденост от инициативния комитет.

Предложенията за законодателни промени ще бъдат депозирани днес в Народното събрание. В рамките на кампанията "За повече българска музика в ефира" предстоят и други инициативи в социалните медии, както и обявяването на Ден на българската музика, в който шест от десет песни в родните медии ще бъдат български.