Марий Росен и театърът, който избутва границите

Първата ми среща с Марий Росен е свързана с триминутен спринт от метростанцията при Софийския университет до Народния театър. Със 7-минутно закъснение пристигам, молейки се да не се е прибрал обратно в театъра, където текат репетициите на новата му постановка.

Едва дишаща се изправям пред Марий и вместо сърдита физиономия откривам един изклюително усмихнат човек, който е готов веднага да стопи ледовете и същевременно да разказва толкова увлекателно за театъра, че ти се иска да имаш цялото време на света, за да го изслушаш.

Зад двете му запомнящи се имена се крият поне трима души - актьор, режисьор и музикант. Какво още можете да откриете зад усмивката и таланта му, вижте надолу...

Тази година ще се включиш в ACT: Фестивал за свободен театър. Какво точно замисляш за участието си?

Представлението се казва "Отровата на театъра" и е по един каталонски автор – Рудолф Сирера. Пиесата не е много съвременна, писана е през 70-те години, но сама по себе си има сюжет, в която се крие някаква вечност. Не само заради темите, а и заради ситуацията, в която двамата герои попадат. Основните персонажи са един маркиз и един артист. Има и допълнителни персонажи, но те са по-специални и не ми се иска да ги издам. Основните артисти са Валентин Ганев и Пламен Великов.

Какъв е основният конфликт в "Отровата на театъра"?

От самото заглавие става ясно, че ще се влезе в задкулисието на театъра. Маркизът подлага артиста на експеримент - докъде може да стигне в актьорската игра, доколко реалистично може да играе човек, къде свършва играта и къде започва истинският живот. А той така смесва тези две неща, че накрая загубва представа кое кое е и губи основата под краката си.

Иска ми се самата публика да се почувства неуравновесена на финала, да е объркана до каква степен това, което вижда пред себе си, е наистина театър или реалност. Става дума за една абсолютна заигравка с условностите, които театърът предлага и условностите на общуването, които предлага животът.

Няма ли подобен сблъсък при младите актьори, които трудно разграничават живота си извън НАТФИЗ, където прекарват по-голяма част от времето си, и живота им извън Академията?

Всъщност това е нещо прекрасно за артистите. Когато са по-млади, толкова са по-склонни 100-процентово да се въвличат в образа. Младите артисти са по-склонни да дават, особено тези, които от сърце обичат театралната професия и прекарват по 12 часа в репетиции и игра. После, за мое голямо съжаление,  някои разбират, че могат да наподобяват, повече отколкото да се раздават. Някъде тук настъпва разривът, при който се ражда "мъртвият театър", когато има повече представяне и правене, а не съживяване на образи.

По време на пресконференцията за представянето на програмата на фестивала Ида Даниел каза, че "Отровата на театъра" ще се играе в нетрадиционно пространство в най-традиционния театър у нас – Народния. Какво е нетрадиционното?

- Пространството, в което оригинално трябваше да се играе представлението, се намира точно срещу Народния театър. Целта беше, докато публиката гледа представлението, да съзерцава и театъра, защото темите, които се коментират вътре, са свързани с него. Така се случи, че тази идея не се осъществи. Тогава си казах, че най-доброто място, когато правиш представление за корените на това изкуство, е сърцето на институцията. Не исках да правя представлението в традиционните пространства на театъра – сцените, а в пространство, което няма никакви негови белези.

Как се съгласи да участваш във Фестивала за свободен театър?

Не се съгласих, а направо желаех. Самата идея на фестивала е много важна – по някакъв начин да създаде единство между хората, които се занимават с независим театър. А независимият театър, за разлика от институционалния, дава неограничена възможност да се себеизразяваш.

Участваш и в музикалната програма на фестивала. Кога и къде да ви гледаме?

Вечерта на 14 ноември, след първите спектакли, с Help Me Jones ще приветстваме публиката в клуб "Жул Верн".

Напоследък групата ти е много активна. Разкъсваш ли се между театъра и музиката?

За съжаление имам повече свободно време, отколкото ми се иска, въпреки че се занимавам с толкова различни неща. С Help Me Jones сме по-активни, защото наскоро излезе първият ни диск – EP-то "Мракът свети". Предстои ни албум и се надяваме той да излезе до Нова година.

Знам, че вече сте трима...

Рони (Андрония Попова от Nasekomix – бел.ред.) винаги е била част от нас, но в концептуално отношение сме аз и Костя. Рони е нашият верен беквокал, човек, който винаги е до нас и много ни помага. Планираме с нас на сцената да се появяват и други гост музиканти. Надявам се по-нататък да имаме и китара.

Казвате, че идеята на Фестивала за свободен театър е най-сетне да се обърне внимание на независимия театър у нас. Какво ще е вашето послание към публиката, която не го познава?

Най-хубавото на този фестивал е, че в рамките на четири дни дава възможност на любопитните хора да видят независимата театрална сцена. Тя дава такава алтернатива на публиката, каквато не може да се срещне в традиционния театър, дава една живост и будност. Според мен независимият театър е този, който избутва границите.

Има много хора, които се занимават с такъв театър, правят и представления в институционалните театри, и съм убеден, че техния опит от независимите представления, изключително много влияе на останалите им представленията.

В този смисъл фестивалът е изключителен шанс много хора да видят накуп най-алтернативното, най-интересното, което се случва в съвременния театър в България.