Научете се да взимате правилните решения

Как да взимаме правилните решения и да градим сами живота си ни казва американският консултант по мениджмънт Сузи Уелч в изданието "10-10-10" (изд. "Изток-Запад"). То предлага изцяло нов подход за правенето на избор и взимането на решения.

Много хора твърдят, че няма нищо случайно на този свят. Някои пък се осланят изцяло на случайността и смятат, че битието им се ръководи от нея. Има или не случайности във всекидневието ни, животът си тече и той е в нашите ръце. Въпреки че във всяка ситуация съществуват обстоятелства, които не зависят от нас, в крайна сметка животът се състои от решения, които са във властта ни, макар и да не ни изглежда така.

Всеки ден сме изправени пред следния проблем: днес ние или се оставяме да ни води инстинктът, или просто не решаваме нищо. 

Постоянно молим приятелите и близките си за съвет, разчитайки (най-вероятно), че ако те ни подкрепят в даден момент, евентуалният бъдещ провал или вина биха били по-малки, тъй като са споделени.

Сузи Уелч предлага решение на този проблем с помощта на революционния метод 10-10-10. В едноименното издание американката предлага подход, с помощта на който човек може много по-лесно да взима решения и да избира.

Описаният в книгата "10-10-10" метод дава възможност всеки сам да гради живота си, независимо от това къде е роден, какво е правил досега и какви грешки е допускал в миналото.

Принципът е нов, различен и особено добре функциониращ. Всичко, което трябва всъщност да направи човек, за да поеме контрол над живота си, е да започне да взема решенията си по различен начин – активно, като съзнателно обмисля своите последици в непосредственото настояще, в близкото бъдеще и в далечната им перспектива: след 10 минути... след 10 месеца... след 10 години.

Самата Уелч (днес майка на четири деца) завършва журналистика в Маями, САЩ. Била е редактор в "Harvard Business Review”, списва рубрика в "O, The Oprah Magazine” и работи като консултант по мениджмънт. За себе си казва:

"Днес животът ми е обновен; решенията ми са съзнателни, целенасочени и уверени. Преди 13 години обаче бях пълна единствено с несигурност и надежда. Въпреки квалификацията и постиженията си, въпреки любящото ми семейство и скъпите ми приятели, въпреки обичта и уважението, които имах честта да получа, вземах голяма част от решенията си така, сякаш ги наблюдавах от кола по време на движение.