Рангел Вълчанов в последното си интервю: На мен ми дай идеи и ми гледай сеира!

Днес почина големият български режисьор Рангел Вълчанов.

"Времето, в което живеем, много се напряга бе, уважаеми! Бърза за някъде! Закъде бързате, бе, ало?! Страх ви е да не изпуснете влака на някое друго ВРЕМЕ или просто, комплексирани от чувството за малоценност, нищожност, се фукате и търсите алиби да се оправдаете, без да държите сметка, че попаднали веднъж в тази епоха, ще трябва да изгълтате всички жаби, змии, гущери... и всички лайна..., преди да вземете последният влак. Разбирате, макар и късно, че лошотията е толкова голяма, че сме осъдени на всичко отгоре и да раждаме, да продължаваме рода си, да възпитаваме себе си и децата си на номерата спретнати от това всемогъщо ВРЕМЕ." 

Това е малка част от книгата "Хем съм сам, хем няма никой", за която великият режисьор дава последното си интервю пред в. "24 часа".

- Г-н Вълчанов, след книгите ви "Всички ще умрем, а сега наздраве" през 2010 г. и "Ура! Най-после и онемях!" през 2012 г. сега сюрпризирате читателите с нова книга - "Хем съм сам, хем няма никой". Дайте, моля ви, един анонс за нея специално за читателите на "24 часа".

- Този въпрос предполага едно обширно обяснение особено ако имаме предвид, че публиката едва ли е запозната с предишните ми две книги. Със сигурност можем да кажем, че много е възможно тя да остане със същата информация и след излизането на третата ми книга "Хем съм сам, хем няма никой".

Този факт поставя мен и читателя, ако мога да предупредя, в едно малко неделикатно и конфузно културно недоумение. Рискувам, ако се опитам да бъда подробен, а и едва ли ще успея да предам или по-скоро да представя книгата така, че читателят да получи изчерпателна информация.

Не върви и да разказвам сюжета - още повече че тя като сюжет е извън правилата на "сюжетните" книги. В този смисъл по-скоро може да говорим, че тя е съзвучна с шарените настроения на съвременния живот.

Живот, който се задъхва в опита си да бъде разбираем, изчерпателен и завършен. Всички ние, публика, читатели, зрители, сме и жертва, и деца на това припряно време. Все пак може би ще трябва да спомена, че в тази книга се опитвам да кажа нещата, които преживях и в които участвах покрай моята кинопрофесия. Срещнах се с любими герои примери, а също и с какви ли не истории, които няма как докоснаха сърцето ми и не ме оставиха безразличен.

А сега сериозно на шега ще кажа за книгата, както ни учат в рекламите: "Уважаеми клиенти, аз и моята книга сме на една ръка разстояние". Или както в откъса, който публикувате (четете вдясно - бел.ред.): "За вас, домакини - Айнщайн, Нютон и сие пере най-добре!" Когато вече съм във вашите ръце, тръпна с надеждата, че ще намерите средства и време да я прочетете, ако преди това си я купите, разбира се.

- Чувствате ли се сам?

- Подобен въпрос ми е задаван няколко пъти по различни поводи и сега ще повторя за кой ли път същия урок: "Човек се ражда сам и умира сам, а през останалото време се опитва непрекъснато да доказва, че това не е вярно."

- Как минава един ваш ден?

- Благодаря! Както казват синоптиците: преобладаващо, но с различен успех - ту слънчево, ту дъждовно.

- Бяхте избран за филмов режисьор номер 1 на България през XX век. Това изненада ли ви?

- Да!

- Следите ли по телевизията събитията в България през последните седмици с всичките протести, искания, оставки, вдигналите кръвно политици и т. н. Как ще коментирате всичко това?

- Нееднозначно. Отговорът предполага специална информация, образование и двумесечна отпуска за подготовка, ако човек уважава себе си и желае поне да се приближи малко до равнището на големия социалнодържавен проблем. Обидно и лекомислено ще е ако човек се отърве с крясъка: "Долу!" "Горе", "Навън!" и т.н. Ще бъде тъпо и идиотско.

- Гледате ли някой от многобройните български сериали? Какво е мнението ви за тях?

- Не гледам нито кино, нито сериали!

- Какви са надеждите ви за бъдещето на България?

- Щом сме живи, има надежда!

- Имате ли вече идея за следваща книга?

- На мен ми дай идеи и ми гледай сеира!