"Светът е оцелял, защото се е смял” – това е девизът, който стои пред уникалния културен център в Габрово – Дома на хумора и сатирата. Но това е девизът и на днешния ден – 1 април или както е известен - Деня на шегата или лъжата.
Това е един от най-веселите празници в годината. Макар и неофициално признат, той вече се празнува из целия свят. Трудно може да се каже обаче кога и как точно е започнало празнуването на 1 април.
Смята се, че Денят на шегата е възникнал едновременно на различни места и е съвпадал с честванията на пролетта и пролетното равноденствие. Една от историите препраща към древен Рим, когато неговото население е било съставено предимно от мъже. Тогава римляните канели сабинянките в града, за да честват заедно празника на бог Нептун и си правели шега с тях. С влизането си в Рим жените се озовавали лице в лице с войници, които се престрували, че ще откраднат дъщерите им. Според легендата това се случвало именно в началото на април.
Друга история пък препраща към Франция. През 16-век французите празнували Нова година от 25 март до 1 април. По време на управлението на Шарл Девети обаче, бил въведен грегорианският календар и новогодишният празник бил изместен на 1 януари. Поради липсата на бързи средства за комуникация в онези времена, новините се разпространявали бавно и много хора не искали да приемат промяната, докато други забравили за нея, и продължили да празнуват на 1 април.
Впоследствие те били наречени "глупци" и хората започнали да си правят шеги за тяхна сметка - като например да ги канят на несъществуващи партита. Жертвите на тези подбиви си спечелили прякора "априлска риба", тъй като младите риби са наивни и лесно се хващат на въдицата. Във Франция е разпространена шега да се закачва хартиена риба на гърба на хората.
Корените на празника се търсят и във Великобритания и Шотландия. В Шотландия например празникът продължава 48 часа. Първият ден от честването се е наричал "Априлски перко". Жертвите на шегата били изпращани на лов за кукувици. Вторият ден от празника бил кръстен "Опашат ден" и бил посветен на задните части, а честването му се състояло с ритник отзад като дар за поколенията. Хората се разхождали с табели, на които пишело "Ритни ме отзад".
Съществува и легенда, че придворният шут на византийския император Константин се похвалил, че може да управлява държавата не по-зле от господаря си. Тогава Константин му разрешил да направи това, но само на 1 април.
С годините се е появила и традиция, че на този ден всички, които са успели да се пошегуват с приятелите си, получават по един магарешки бодил, символ на добре измислената закачка.
У нас 1 април се приема като ден на лъжата и закачките. Затова шегите не само са позволени, а дори желателни. Според народното вярване, ако човек не успее да излъже някого до обяд, на свой ред ще стане жертва на подбив. Закачките в този ден са незлобливи и не целят да засегнат никого.
Затова почерпете опит от габровските шеги или пък от приказките за Хитър Петър, или от друг някой зевзек, за да се пошегувате с близките и приятелите ви. И не забравяйте, че най важното за празника е доброто настроение!
*Открихте ли и нашата шега в статията?