Слънцето се връща назад към зимата - честваме Кръстовден

Православната църква чества един от най-важните си и тържествени празници - въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен. Народът е нарекъл деня още Кръстовден и Гроздоберник.

На Кръстовден свещениците правят водосвет по домовете и се изнася кръста в средата на храма за да се поклонят вярващите.

Празникът е установен във връзка с няколко събития в историята на Христовата църква:

1. Явяването на св. Кръст на император Константин Велики;

2. Намирането на светия Кръст на Голгота;

3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога. Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него "С това ще победиш". Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. Така със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.

Според църковното предание още Света Елена - майката на император Константин Велики, се отправила към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчали с успех.

През 614 г. пък персийският цар Хозрой влязъл във война с Византийската империя и превзел Ерусалим, после разрушил църквите и откраднал намерения на Голгота свещен Кръст. След 14 години император Ираклий го върнал тържествено в Ерусалим след победата си над персите.

В народните вярвания пък Кръстовден се свързва главно с началото на есенния сезон, с времето за сеитба на зимните култури и гроздобера, затова на места наричат деня и Гроздоберник.

Предците ни са свързвали празника с вярването, че Слънцето се връща назад към зимата и денят се кръстосва с нощта. Настъпва равноденствието.

От този ден студът наближава и може да те заболи кръста. Именно заради това на този ден празнуват чекръкчиите (народни лечители, които умеят да наместват навехнати крайници или счупени кости).

Според обичая на Кръстовден най-възрастната жена в домакинството, опича Кръстова пита (кръсташка) - обреден хляб с украса от кръст върху него.

На този ден жените "кръстосвали" или заривали стеблата на многогодишните цветя в градинките си – да не се "пресекат" китките им, защото от този ден нататък може да се очакват и първите слани.

На места в Източна България по седянките, които започвали от Кръстовден, има обичай, наречен джамала. В него вземали участие само ергени и млади мъже. Те предварително се организират и маскират. Прави се обредна фигура. "Джамалът" е дървена конструкция, покрита с черга и глава, напомняща глава на камила. Тя се носела от двама души, скрити под чергата. Група тръгвала с тази фигура из цялото село. В обичая участват маскирани невеста с младоженец, девер и поп. Традицията много наподобява познатата Сурва.

На Кръстовден се спазва строг пост "говеее се за кръста" и не се яде нищо червено, като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и т.н. На трапезата има само постни храни.

На този ден професионален празник имат огнеборците, а имен ден: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана. , Кънчо, Ставри.