Филмът „Снеговете на Килиманджаро” и солидарността като спасение

Ако и вие като нас се лутате безпомощно из програмата на София Филм Фест и се чудите откъде да започнете да гледате, може би ще успеем да ви помогнем.

Още повече, че филмът, който ще ви препоръчаме, пристига от родината на киното Франция, носител е на наградата LUX на Европейския парламент и главната героиня във филма успя да ни омае на живо, тук в София.

Лентата носи името "Снеговете на Килиманджаро” и е дело на режисьора Робер Гедигиан. Тя бързо пренася в слънчева Франция, за да запознае зрителя с голямото семейство на Мишел и Мари-Клер. Мишел преживява тежък период, защото е съкратен от работа и е изтеглил чрез жребий имената на колегите си, които също трябва да бъдат уволнени.

Въпреки че има възможността да се спаси от тази тежка участ, Мишел се отказва от привилегиите и избира честния път. Животът му бавно започва да губи смисъл, а дните стават все по-тягостни и безсмислени.

Единствено срещите с приятели остават да поддържат веселата искрица в ранно пенсиониралия се мъж.

По време на едно приятелско събиране в къщата на главните герои, се появяват крадци, които си присвояват парите на Мишел и Мари-Клер, подарени им за почивка в Килиманджаро. Съвсем скоро мъжът разбира кой е извършителят и не се поколебава да го издаде на полицията, тъй като съпругата и приятелите му трудно се справят с шока от случилото се.

Оказва се, че единият от престъпниците е част от списъка с уволнените, които Мишел е изтеглил. Младият мъж не се поколебава да потърси справедливост, да изкрещи в лицето на възрастния си колега, че са съществували и други начини за справяне с кризата.

Неочаквано Мишел попада в задънена улица. Той разбира, че в живота на младия Кристоф се крият тайни, с които той не би могъл да се справи, ако няма пари. Мари-Клер и съпругът ѝ се изправят пред важен избор – да оттеглят обвиненията си или да оставят нещата такива, каквито са.

Чрез тяхната дилема режисьорът поставя въпроси, свързани с ценности като правосъдието и справедливостта. Но отправя поглед и към портрета на солидарния човек, който не се крие зад маската на егоизма си. Робер Гедигиан успява да противопостави две поколения и стереотипите, свързани с тях.

Създателят на филма се опитва да подскаже на младите, че може би именно възрастните могат да ги насочат в правилната посока.

"Снеговете на Килиманджаро” е едновременно увлекателна и провокираща приказка. Тя прави разрез на обществото, в което живеем, за да припомни кои са истинските ценности във време, в което индивидуализмът е поставен на пиедестал.

Филмът няма да ви разочарова откъм сюжет, а още по-малко откъм въпроси, които задава. А онова, което ще ви остави, е припомнянето, че в европейското кино се крие много повече от онова, което виждаме на пръв поглед.

"Снеговете на Килиманджаро” може да гледате днес (10 март) от 19 ч. във Френския институт.