Георги Иванов - човекът зад "Стъклен дом"

Стоя си в една столична пицария и без да искам дочувам от съседната маса: "Прибирам се, че искам да гледам "Стъклен дом". Група младежи са на вечеря и неминуемо започват да обсъждат най-актуалните събития около своите любими телевизионни герои.

Това ме изпълва с едно доста приятно чувство. Младите българи се интересуват от изкуството, което са направили други млади българи и то в такава степен, че то да им бъде стимул да станат от удобното сепаре и да изминат целия път до домовете си, за да не изпуснат нищо.

Имайки предвид, че преди правихме същото заради Касандра, Есмералда или Агент Мълдър, би могло да се каже, че българското общество вече е направило няколко сериозни крачки по пътя към едно адекватно гражданско такова.

И наистина, последните години "българско изкуство" изобщо вече не е мръсна дума. Напротив, родните сериали и кино продукции се превърнаха в една от най-обсъжданите теми сред народа.

Кино залите, в които се прожектира поредният "БеГе" филм, се пукат по шевовете. Да си намериш билет за новата постановка на Камен Донев, например, пък е цяло чудо, защото всичко е разпродадено месеци преди събитието.

За това и за още много интересни неща по темата си поговорихме с Георги Иванов – един от сценаристите на "Стъклен дом" и чудесен пример за талантлив и кадърен млад български артист. Ето какво ни разказа той за процеса на работа, измислянето на героите, популярните актьори и явлението, което най-добре би се описало като Ренесанса на българската култура...

Винаги ми е било много интересно каква точно е схемата за писане на сценарий. Сезон за сезон ли мислите нещата или действате по предварително изградено скеле?

– Твърдението, че сценариите се пишат по някаква определена матрица е заблуда. Съществуват определени драматургически правила, които са основополагащи за всеки жанр и те трябва да се спазят. Същото е както при киното, само че тук става въпрос за правилата за писане на серийна драма, които са нещо специфично.

Какви по-точно са тези правила?

– Това, че можеш да пишеш добре, не значи, че можеш да пишеш за сериал. Това е като да си мислиш, че щом свириш на пиано, можеш да напишеш симфония. Т.е., трябва обучение.

Човек първо задължително трябва да изучи определено количество теория за това как се пише сериал, преди да започне да го прави фактически. Трябва да знаеш как се изгражда герой, как се наслагват образите, как се създават конфликти, как се поддържа съспенс.

Общо взето, еволюцията на световните сериали през годините служи като основа на тази теория, която започва да се използва за създаването на всички останали сериали по света.

Как ви идват идеите?

– Идеите, като цяло, идват от ежедневието и са резултат от това доколко ти самият наблюдаваш какво се случва около теб и колко си отворен към света и към отношенията между хората. Вдъхновението може да дойде от приятелите ти, от хората на автобусната спирка или от жената на касата – има го навсякъде, просто трябва да си отворен и да го виждаш.

След като нещо ти направи впечатление ти го споделяш на своите колеги – екипната работа е от изключително значение – и те започват да дават различни идеи за развитието му, което накрая го превръща в история.

Много важен елемент е екипът. Не е важно хората в него да си приличат, а по-скоро доколко могат да работят с други хора и да потиснат егото си, когато се наложи.

Това означава ли, че героите в "Стъклен дом" например, се базират на реални личности и случки?

– Това е още една много широко разпространена заблуда. Много хора смятат, че героите са вдъхновени от реални хора, но това не е така. Те са по-скоро събирателни образи, които притежават точно определени качества. Не е задължително да имат реална основа. Нашата работа всъщност е да направим, така че тези образи да изглеждат реални. Те трябва да имат дълбочина, определени характеристики и качества.

Оригинален ли е сценарият на "Стъклен дом" или все пак сте ползвали определени идеи от тези, които са се утвърдили в безспорни глобални фаворити?

– "Стъклен дом" е 100% оригинален и 100% български сериал. Общо взето продуцентите дойдоха и ни казаха: "Искаме да направим сериал, в чиято основа стои търговски център." След което ние започнахме да измисляме каква история би могла да се завърти около този търговски център и какви герои биха били главните действащи лица. Сценарият винаги започва с изграждането на героите. В сериала героят е този, който движи действието, затова е най-важен.

А какви са най-големите трудности при реализацията на продукцията?

– Като най-голяма трудност мога да посоча времето и по-точно неговата липса. Кратките срокове са нещо, с което човек свиква доста трудно, особено когато той се занимава с някаква форма на изкуство. Като цяло ние се стараем да правим нещата по западните схеми на работа. Тук обаче, за съжаление, времето е много по-малко, защото както всички знаем, времето е пари.

Разкажи ми някоя забавна случка, която се е случила по време на работния процес? Някой гаф?

– Любопитно е, че понякога това, което сме показали на екран, действително се случва – например, пожарът в мола: подобна случка имаше и в нашия сценарий.

Друг такъв пример е историята с печатането на фалшиви бандероли. След като показахме тази история в един от епизодите, по новините съобщиха, че действително е разбит такъв престъпен канал.

Интересна част от процеса е моментът, в който вече влизате в снимки и с някой от актьорите се случва нещо непредвидено и трябва да отсъства. Тогава ти трябва да промениш целия сценарий и трябва да пренапишеш няколко епизода за една нощ.

Защо хората толкова се зарибяват по сериалите? Каква е тайната съставка?

– Защото искат да видят какво ще стане. Защото им пука за героите. Ако на хората им пука за героите, значи сериалът е добър и авторите са си свършили работата.

Би ли обяснил какви са видовете сериали?

- Те са няколко основни вида: ситком или комедия; сапунената опера, която се снима много по-бързо, действието се развива бавно, случва се в затворени пространства и се излъчват всеки ден; "Стъклен дом" е тип седмична драма. Разликата между тези два типа е точно като при много по-задълбочения седмичен вестник и лесносмилаемия ежедневник. Последният тип сериали са като "Доктор Хаус" или криминалните например, при които всеки епизод има една независим, отделна история.

Понастоящем, у нас определено се случва времето на сериалите, които почти избутаха риалити форматите. Това световна тенденция ли е или прецедент за българския шоубизнес?

- Прецедентът е, че у нас това се случва сега. Тази тенденция по света се оформи още преди 10 години, като главната причина е, че киното навлиза в телевизията: и похватите, и големите режисьори и продуценти, и сложната техника... Това се случва, защото телевизията все още запазва своята актуалност, докато продуктите на киното вече се изхабяват много по-бързо. След като един филм излезе на голям екран, след няколко дена той вече е в интернет. Затова той хаби енергията си много по-бързо. Това е причината много хора да се обърнат към сериалите – те са с по-голяма давност.

А това, което се случи в България е, пазарът се пренасити на риалити формати, те омръзнаха на хората, нивото се вдигна и се появиха телевизии, които решиха да инвестират в направата на български сериали.

В момента в разцвет е и продукцията на български кино продукции. Значи ли това, че кризата в българската култура най-после е отминала и този бум повлия ли се от успеха на сериалите?

– Най-трудно бе това, да се преодолее разбирането, че българските артисти, които се занимават с кино и театър не могат да направят нищо качествено.

Това мнение битуваше много дълго и всъщност, най-важната задача на "Стъклен дом" бе да накара зрителите да свикнат с българската реч и българските продукции и да ги убеди, че те са качествени.

Ключовите неща са две. "Мисия Лондон" успя да вкара зрителите в кино салоните, а "Стъклен дом" успя да ги убеди, че българските сериали всъщност могат да бъдат добри. Оттам насетне се задвижи една огромна машина: хората започнаха да се интересуват от актьорите, те се появиха в медиите, театралните и кино салоните започнаха да се пълнят и целият бизнес се задвижи.

А как стана така, че се захвана с писането на сценарии за сериали? Това ли ти е попрището или смяташ да се пробваш и в киното?

– Основната ми мечта и цел е киното, разбира се. Но в тези условия е много трудно достижимо и доста трудно се пробива. Писането на сериали, от своя страна, като драматургична форма е най-близко до киното. Аз съм учил драматургия, много исках да се занимавам с това и това бе логичният ми избор.

Екипът на Стъклен дом доби доста широка популярност и се радва на завиден интерес от страна на противоположния пол. Как стои въпросът със сценаристите?

– Ами, интересът към сценаристите се появява само когато някой спомене, че работи за "Стъклен дом" или за телевизията. Ролята на сценариста никога не е била да се показва и ако някой тръгва с тези амбиции, по-добре да забрави. Сценаристът ръководи нещата, но в сянка. Ако питаш мен, това е и удоволствието. Изобщо не ревнуваме от звездите – напротив – кефим се, защото ние сме част от целия процес по популяризирането им.

А някога получавал ли си някакво по-дръзко предложение от някой, който иска да го вкараш в сериала, срещу някакви услуги?

– Чак неприлични или дръзки предложения не съм получавал, защото всъщност малко хора осъзнават каква всъщност е ролята на сценаристите. Но ми се е случвало да бъда облагодетелстван. Например, веднъж бях в една болница и след като персоналът разбра, че работя за "Стъклен дом" изведнъж се превърнах в любимец и бях обслужен много по-бързо.

Другото забавно нещо е, че хората винаги имат усещането, че ще открадна някоя тяхна история и ще я пресъздам. Някои се страхуват, а други се опитват да си ги пробутат. Доста е сладко.

А какви са отношенията ти с останалите членове на екипа – ама наистина?

– Наистина? Ние сме един адски сплотен екип. Това се дължи може би на факта, че сме хора, които обичат работата си и бачкат с голям кеф. Ние, като сценаристи, общуваме най-много с актьорите, режисьорите и продуцентите и сме най-близки с тях.

С някои съм приятел, например с Калин Врачански, който е направо взривоопасен. Има толкова много енергия, че трудно би могъл да стои на едно място, обича да предизвиква себе си и да има тръпка...

И разбира се моите колеги сценаристи, с които мога да кажа, че сме повече от приятели... Ние сме направо като семейство.

Стъклен дом вече се излъчва в Турция. Какви за отзвуците? Има ли шанс да се пласира и в други държави?

– "Стъклен дом" се излъчва вече в седем държави: Турция, Гърция, Хърватска, Румъния, Словения, Сърбия и Македония. Най-сериозен отзвук има в Македония и Хърватска, където има невероятен успех. Много е гледаме, наистина.

Ще издадеш ли нещо от следващия сезон? Какво ще стане?

– Току-що приключвам една сцена с бомба, която гръмва в жилището на двама от героите.