Двадесет и тригодишната Лизи Веласкес е родена със заболяване, при което тялото ѝ не разполага с почти никаква телесна мазнина. В резултат на това тя тежи скромните 26 килограма, независимо че похапва храна средно по 60 пъти на ден.
Дамата разкрива, че през целият ѝ живот е смазвана от подигравки в интернет пространството и на улицата, когато върви сред случайни минувачи. Част от кибер "шегаджиите" дори са ѝ дали титлата "Най-грозната жена в целия свят".
"Не е никак лесно, ще съм първата, която ще призная, че не е никак, ама никак лесно", разкрива госпожица Веласкес в интервю за телевизията HLN.
"Може и да имам този външен вид и хората да казват "Тя може да издържи на всичко, тя просто вече е свикнала с това", но истината е, че и аз съм човек и тези неща (обидите), наистина болят", продължава Лизи.
През 2010 година The Telegraph съобщава, че Лизи поглъща ежедневно между 5000 и 8000 хиляди калории и приема храна на всеки 15 минути.
Заради коварното ѝ заболяване обаче, тя никога не е тежала повече от 27 килограма.
Младата дама, която в момента е студент в Тексаския университет, вече има зад гърба си и книга, носеща името "Бъди красив, бъде себе си".
В нея Лизи пише, че заболяването ѝ е изключително рядко и освен нея, само още двама души в целият свят страдат от него.
Докторите смятат, че Лизи страда от Неонатален прогероиден синдром. Това е състояние, което води до преждевременно състаряване.
Според Здравния институт в САЩ синдромът обаче е различен от повечето заболявания, предизвикващи състаряване и силно издадена напред челюст.
Неонаталният прогероиден синдром се характеризира със силно набръчкана кожа, почти никакви мазнини, голяма глава, адски състарено лице и ясно изразени вени по черепа.
"Най-големият проблем за мен, с който постоянно трябва да се справям, е взирането на хората в мен, на секундата, в която се появя в стаята. Напоследък ми се наложи да имам повече взаимоотношения с възрастни хора, които винаги бавно захождат към мен и ме разглеждат от главата до петите. Взиранията в мен са действително нещото, което ми тежи най-много и трябва да се справям с него, когато съм на публични места", жалва се Лизи.
Дамата обаче не се е отказала от идеята да има социални взаимоотношения с други хора:
"От своя страна обаче, наместо да стоя и да гледам как хората ме преценят с поглед, аз се насочвам към тях, представям им се, давам им моята визитна картичка и казвам "Може би трябва да спреш да се взираш в мен и да започнеш да се учиш."
Ние ще добавим, респект, Лизи...