Следобедният сън е свързан с по-добра умствена активност

Изследователи по време на неотдавнашно проучване установиха, че полагането на редовна дрямка през следобедните часове може да бъде свързано с по-добра умствена пъргавина при хората.

Според изследването, публикувано в онлайн списанието General Psychiatry, следобедната дрямка изглежда е свързана с по-добра локализация, вербална плавност и работна памет. По-дългата продължителност на живота и свързаните с това невродегенеративни промени, които го придружават, повишават перспективата за деменция, като около 1 от 10 души на възраст над 65 години са засегнати в развития свят.

С напредване на възрастта, моделите на съня им се променят, като следобедният сън става все по-чест. Но изследванията, публикувани до момента, не са постигнали консенсус относно това дали следобедният сън може да помогне за предотвратяване на когнитивния спад и деменция при по-възрастните хора или те може да са симптом на деменция.
Изследователите проучиха това по-нататък през 2214 привидно здрави хора на възраст поне 60 години и живеещи в няколко големи града около Китай, включително Пекин, Шанхай и Сиан.

Като цяло 1534 редовно си позволяват следобедна дрямка, докато 680 не. Всички участници бяха подложени на поредица от здравни проверки и когнитивни оценки, включително Mini Mental State Exam (MMSE) за проверка за деменция.
Средната продължителност на нощния сън е около 6,5 часа и в двете групи.

Следобедната дрямка се дефинира като периоди на поне пет последователни минути сън, но не повече от 2 часа и се приема след обяд. Участниците бяха попитани колко често дремват през седмицата; това варираше от веднъж седмично до всеки ден.

Тестовете за скрининг на деменция включват 30 елемента, които измерват няколко аспекта на когнитивните способности и по-високи функции, включително визуално-пространствени умения, работна памет, обхват на вниманието, решаване на проблеми, локално осъзнаване и словесна плавност.

Резултатите за когнитивно представяне на MMSE са значително по-високи сред дрямките, отколкото при тези, които не го правят. И имаше значителни разлики в локалното осъзнаване, словесната плавност и паметта.

Това е наблюдателно проучване и затова не може да се установи причината. И не е имало информация за продължителността или времето на дрямката, което може да е важно.

Но има някои възможни обяснения за намерените наблюдения, казват изследователите.

Една от теориите е, че възпалението е посредник между дрямките в средата на деня и лошите здравни резултати; възпалителните химикали имат важна роля при нарушения на съня, отбелязват изследователите.

Сънят регулира имунния отговор на организма и дрямката се смята за еволюирал отговор на възпалението; хората с по-високи нива на възпаление също го правят по-често, обясняват изследователите. (ANI)