Към момента на публикуване на книгата "Произходът на видовете" през 1859 година нейните основни положения вече са били формулирани от шотландския лесовъд и експерт по горите Патрик Матю, твърдят двама независими един от друг учени.
Близо тридесет години преди съвместната работа на Дарвин и Уолъс да види бял свят, Патрик Матю е написал книга, в която описал "естествения процес на отбор", обяснявайки как "законът, носещ универсален характер", е осигурил оцеляването на най-приспособените видове.
По-късно Дарвин и колегата му Алфред Ръсел Уолъс признали първенството на Матю, но твърдели, че не били запознати с неговата работа преди началото на работата над своята теория и отричали възможността за всякакво плагиатство. Двамата твърдели, че самостоятелно са стигнали до всички постулати на естествения отбор.
Независимо че работата на Матю видяла бял свят доста по-рано от съвместния труд на Дарвин и Уолъс, историците приписали създаването на теорията за естествения отбор именно на двамата.
Впрочем записките на Дарвин свидетелствали, че той е стигнал до тази мисъл едва през 1838 г. През 1842-ра публикувал първото есе за естествения отбор. Официално теорията на Дарвин и Уолъс била представена през 1858 г. на заседание на научното общество в Лондон. Книгата "Произходът на видовете" излязла година по-късно.
В изследване, публикувано в Biological Journal of the Linnean Society, Майкъл Уил от Факултета по молекулярна генетика на Лондонския кралски колеж, обяснява, че за разлика от Дарвин, Матю е използвал дедуктивен подход и лаконично е изложил соята теория в публикуваната през 1831 година книга On Naval Timber and Arboriculture, докато подробната книга на Дарвин "Произходът на видовете" вижда бял свят чак през 1859 г.
В книгата си, освен корабното дело, шотландецът обяснява, че отборът осигурява не само оцеляване на най-приспособените дървета, но и води към изменение на представляващите ги видове в процеса на смяна на поколенията.
Освен това ученият смятал, че катастрофите могат да доведат до оцеляването на най-примитивните организми, докато при липса на конкуренция след катастрофата еволюцията върви с по-високи темпове. Матю бил привърженик на ламаркизма и смятал, че забързаните темпове на еволюцията зависят от волята на организма.
Друг изследовател, специалист по криминология, не изключва факта за плагиатство от Дарвин. Кой е той и какво казва, можете да научите в Мегавселена.