Митрополит Николай с вдъхновяващо слово навръх 50-годишния си юбилей

По-интересното от словото на митрополит Николай за 50-ата му годишнина, произнесено в края на службата в манастира "Св. св. Кирик и Юлита" над Асеновград вчера

Особено чувство, силно духовно изживяване, е изпълнило сърцето ми в този ден и в този благодатен миг, когато в благодатните обятия на този древен храм, древен манастир, за да бъдат съучастници в радостта на моето скромно духовно тържество, участници с молитва към Бога, са Негово светейшество Българският партиарх и Софийски митрополит Неофит, Негово величество цар Симеон, представители на Вселенската патриаршия и на други поместни православни църкви. Дошли сте всички вие с едно сърце и едни уста в този миг да отправим хвала и благодарност Богу. С думите на свети пророк и цар Давид ще кажа и аз: Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от неговите благодеяния.

Рожденият ми ден има за мен единствено това значение – да отправя молитва и благодарност към Бога заедно с вас. Благодарен съм сърдечно, че си направихте труда да изминете дългия път от близо и далеч , за да дойдете до манастира "Св. св. Кирик и Юлита". Един от най-старите, но същевременно и най-новият манастир на богоспасяемата ни Пловдивска епархия. Манастир, който за мен лично е много повече от едно свято място. За мен той е свято място, в което по удивителен начин се отразява пътят на Христовата църква. Строен, опожаряван, пак строен, събарян, отнеман, връщан, този манастир все още е тук, за да покаже, че православната вяра е жизнена и жива. Да покаже и друго – че и ние сме длъжни да я пазим, да я отстояваме с всичките си сили, защото тя е нашето най-ценно достояние. Този манастир е символ - символ на усилието да бъде запазена, да бъде съхранена и да бъде предадена на бъдещите поколения скъпоценната наша православна вяра.

Благодаря още веднъж на Бога за всичките му благодеяния към мен. Благодаря на всички вас, че дойдохте, за да участвате молитвено в радостта на моя празник.

Какво е за мен рожденият ми ден? Той преди всичко ми напомня библейските слова: Гледайте колко мъдро и разумно трябва да постъпвате, като скъпите времето, защото дните са лукави. Човешкият живот е низ от усилия. А така и трябва да бъде, защото Бог така е промислил. Царството Божие, казано е, насилници го грабят. Необходимо е усилие, усилие от първия миг на човешкия живот – от мига на раждането човек трябва да полага усилия. Усилие да се научи да ходи, усилие да се научи да говори, усилие да се грижи сам за себе си, т. е. да живее. Но и още по-сложното – усилие, вървейки, да намира правилните пътища. Усилие, говорейки, да казва истината, и усилие, освен за себе си, да се грижи и за другите, да носи отговорност за живота и на другите.

Благодаря на Бога за моите родители. Имал съм щастието да благодаря за това и на майка ми, и на покойния ми баща – Царство му небесно, и особено на моята баба, която в сложни времена на атеизъм заедно с моите родители ме насърчи да намеря Иисус Христос. Да намеря Пътя, Истината и Живота.

Всеки, който е приел в сърцето си Иисус Христос, познава онова чувство на лекота и на сигурност, че Пътят е верен, Истината е безпогрешна, а в Църквата си в безопасност. Защото в нея сам Господ се грижи за своите верни. Благодарен съм, че съм църквата. Благодарен съм на Бога за всичката му милост към мен. За неговото снизхождение към моите грехове и слабости, които съм допускал през изминалите дотук мои 50 земни години.

Искрено съм благодарен на Негово светейшество – Ангела на Българската православна църква, патриарх и Софийски митрополит Неофит. Ваше Светейшество, пожелавам ви много здраве, дълъг живот, още много десетилетия да ръководите с мъдрост, вдъхновен от Светия дух, родната ни Българска православна църква. Ваше Светейшество, уверявам ви от името на освещения ни клир и на целия Божи народ на богоспасяемата Пловдивска епархия и от свое име: Вие сте най-добрият патриарх, който можем да си пожелаем, и казвам това искрено и от сърце!