За 12 години токът у нас поскъпнал с 29%

За последните 12 години токът у нас е поскъпнал с 29%, посочва доклад на Института за енергиен мениджмънт (EMI), позовавайки се на данни от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), цитирани от Investor.bg. През първата анализирана регулаторна година (юли 2007 - юни 2008 г.) цената на електрическата енергия на регулирания пазар за клиенти, присъединени към мрежа ниско напрежение (домакинства и дребен бизнес), е била 146 лв. За мегаватчавс с ДДС.

За дванадесет години цената е нараснала с 29% - за периода юли 2018-юни 2019 г. един мегаватчас енергия за същите клиенти вече струва 188 лв. Според Института изменението на цените през периода не е еднопосочно - те достигат своя пик от 194 лв./МВтч през 2012 г., а през следващите години цените се задържат на по-ниско ниво. Регулираните цени за периода юли 2018-юни 2019 г. все още са с 6 лв. за мегаватчас по-ниски от цените през 2012 г. За периода цената за производство нараства почти двойно - от 57 лв. за мегаватчас през 2007-2008 г. до 108 лв./МВтч през 2018-2019 г. Първоначален и основен фактор за повишаването на тази ценова компонента, чиято максимална стойност от близо 117 лв. за мегаватчас се регистрира през 2015 г., е инвестиционният бум при мощностите от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Преференциалните цени, по които се изкупува енергията, произведена от тях, се покриват чрез специални добавки към цената за пренос, заплащана от всички ползватели на мрежата.

Добавката за ВЕИ с размер 2,12 лв. за мегаватчас се появява в ценовите решения за пръв път през 2009 г., устойчиво нараства през следващите години и достига до единадесеткратно по-високи размери от 23,78 лв./МВтч през 2018 г. Към нея постепенно се присъединяват и добавки за насърчаване на високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и за финансиране на невъзстановяеми разходи. От 2013 г. добавките са трансформирани и се калкулират в цена "Задължения към обществото", чийто общ размер достига своята максимална стойност от близо 38 лв./МВтч също през 2015 г. Според EMI известното успокояване на цената за производство след 2015 г. се дължи на предприети спешни мерки за стабилизиране на цените. Съществена част от финансовата тежест се пренасочва от крайните клиенти към енергийните предприятия чрез нови тарифни цени (цена за достъп на производителите), задължителни вноски във фонд "Сигурност на енергийната система", ограничаване на изкупуването на ВЕИ-производството по преференциални цени.

Все пак, най-голямо въздействие оказват два фактора с обща стойност приблизително 5 млрд. лв.- първо, използване на всички приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове за намаляване на добавките за ВЕИ и комбинирано производство; второ, за сметка на Обществения доставчик Националната електрическа компания (НЕК), който натрупва през годините след 2012 г. нарастващ тарифен дефицит като резултат от продажби на енергия по регулирани цени, по-ниски от доставните. В крайна сметка, въпреки предприетите мерки, все пак производствената компонента в пълната цена на електрическата енергия (без ДДС) за клиентите, присъединени към мрежа ниско напрежение, нараства значително и като абсолютен размер, и като относителен дял - от 47% през 2007 г. до 70% през 2019 г. При цените за мрежови услуги се наблюдава обратна тенденция - цената за пренос през разпределителната мрежа на ниско напрежение през 2007 г. е била с 13,15 лв. за мегаватчас по-висока в сравнение с цените (за пренос и достъп) в края на периода, съответно 51,40 лв. за мегаватчас през 2007-2008 и 38,25 лв. за мегаватчас през 2018-2019. Подобна, макар и по-скромна като резултат, е тенденцията и при цените на Енергийния системен оператор (ЕСО), при които сумата от цените за пренос и достъп за крайните клиенти намалява с 3,5 лв. за мегаватчас - от 13,30 лв. за мегаватчас през 2007 г. до 9,84 лв. за 2018 г. Това води и до съответни структурни промени - относителният дял на мрежовата компонента в пълната цена на електрическата енергия (без ДДС) намалява от 53% до около 30% през разглеждания период. През периода 2013-2015 г. пък се наблюдава рязък спад на мрежовите цени, след което те отново се покачват, но без да достигат първоначалното си ниво от 2007 г., Причината за тази аномалия e действалото по време на две регулаторни години решение на КЕВР за значително намаляване на цената на енергията за технологични разходи. Това е осъществено чрез подкрепа на мрежовите оператори от АЕЦ Козлодуй, която им е продавала енергията по цена от 30 лв. за мегаватчас За съпоставка, същите цени преди и след този период са в диапазона от 70 до 96 лв. за мегаватчас. Одобрените от КЕВР и включени в цените технологични разходи за енергия при пренос по разпределителната мрежа намаляват 2,5 пъти през разглеждания период - от 21% от закупената енергия през 2007-2008 г. до 8% за ЕВН и ЧЕЗ и 9% за ЕНЕРГО-ПРО от 2014 г. досега. От своя страна, намалените технологични разходи на енергия водят до по-ниски необходими приходи на ЕРД и са основният фактор за регистрираното поевтиняване на мрежовите услуги. За целия период от 2007 до 2019 спестяването на енергия, постигнато като резултат от намалените технологични разходи на енергия на ЕРД, надхвърля 30 млн. МВтч, което е съпоставимо с крайното потребление на енергия в страната за една година. От направените изчисления се вижда, че за периода 2007-2019 г. по-ефективната разпределителна мрежа (по-ниските технологични разходи на енергия) е довела до общо намаляване с 2 млрд. лв., съответно със 150 млн. лв. средногодишно, на сметките на присъединените към нея клиенти.