Аут от властта Местан призна: ДПС управлява задкулисно. „Нима?!“

"Исках да спася ДПС от образа на проруска олигархична партия. Свързаните с ДПС бизнес интереси са на власт, а влиянието на Пеевски е значително". Бившият председател на ДПС Лютви Местан проговори след 12-дневно мълчание, откакто позорно бе свален от върховете на ДПС и изключен от партийните редици. Това меко казано отвратително отношение, което по думите на Местан – той не заслучава след толкова години вярна служба на почетния председател, му даде стимул да проговори след 20-годишно мълчание, докато все пак се облагодетелстваше от властта.

Той обаче не каза нищо ново – поне, което не е известно на обществото. Просто потвърди от най-високо и достоверно място за моралното разложение в една от водещите политически партии в България, участвала през по-голямата част в в управлението на страната след 1990 г. Изхвърлен отвсякъде, бившиятлюбимец на Сокола, направи шокиращи разкрития за Ахмед Доган и Делян Пеевски.

Нищо ново под слънцето – обикновено така става, когато си разлюбен. Започваш да си отмъщаваш и пропяваш и изведнъж. Започваш и да си вярваш, че за разлика от лошите, ти си морален и през всичките години си се борил с тях, но накрая те са победили. Затова именно са те изгонили.

На дългоочакваната пресконференция днес той представи своята гледна точка (вероятно искрена и неподправена) за драматичните процеси в ДПС, в които той се оказа жертвен агнец. Пожертваният "топ" Местан на шахматната дъска в ръцете на "царицата" Доган. Така първият разпространен мит, че ДПС е една авторитарна партия под едноличното управление на уж оттеглилия се лидер Доган, се оказа реалност. Доган управлява безотказно и прави каквото си поиска.

Днес Лютви Местан не напомняше с нищо на оня многословен и самодоволен политик с голямо самочувствие, демонстриращ понякога комично богатото си езиково превъзходство над останалите. Днес той беше тих и скромен, словестно много по-обран, а излъчването му бе по-скоро тъжно и уплашено. Определено приличаше на човек, който не се е съвзел от "големия удар". От устата му не се чуха познатите надменни констатации, изречени като че от последна инстанция, а пресконференцията премина в обяснения, оправдания, оплаквания и жалване.

Макар да декларира, че остава в политиката и че няма да се поддаде на страха от тези, които го заплашват (не каза кои точно, но се разбра, че са "някои" от бившата му партия, чиито бизнес интереси са на власт и в момента), Местан видимо изглеждаше като страдалец. Оплака се от хулите срещу него, от епитетите и обвиненията в предателство. И като един "разпнат Христос" се оплака от гвардията депутати-"Юди", които някога са аплодирали всяка негова дума, а после в Сараите на тайното заседание са го отлъчили и отново са аплодирали решението на Доган.

И точно като в романите на Джоан Роулинг за Хари Потър, където никой от героите не смееше да спомене от страх името на злия магьосник Волдемор, а го наричаха, "оня, чието име не се произнася", така и Местан упорито наричаше бившия си шеф Доган - "някои хора" това, "някои хора" - онова, когато искаше да каже в какво го обвиняват. Той обаче им даде опрощението си.

Днес от Местан разбрахме, че три години се е борел ДПС да управлява с десните, а не с левите, които са се изложили (припомняме, че движението е управлявало съвместно два пъти с БСП и точно тези мандати бяха най-катастрофалните за страната в най-новата й история).

След 20 години бившата дясна ръка на Сокола призна, че корпоративни интереси на хора в ДПС и днес управляват страната (разбирай Делян Пеевски бел.ред.). След повече от година граждански протести срещу модела "Кой?", днес той разкри, че ДПС управлява задкулисно чрез своите бизнес структури и че голямата му цел била партията да влезе във властта "през парадната врата".

През последните три години Местан се е опитал да "разминира" полето с бойни мини пред партията, най-страшната от които била, че ДПС е "етнокорпоративна и олигархична партия на руските интереси". Целта му е била да превърне движението в евроатлантическа партия. Затова толкова е сближил контактите си с Турция, където има толкова много българи. 

Е, явно не му се е удало на Местан да разминира мините, защото както се разбра, той клони към "комшийска" Турция, а Доган - към "матушка" Русия. И тази митологемата впрочем се оказа реалност – ДПС си е, ама баш "проруска партия". Ако си спомним добре, то и Сокола го каза на времето в "Шоуто на Слави": "Аз разпределям порциите в държавата".

Днес разбрахме, че прокуденият от своите вероятно ще прави политическа формация, която във всички случаи ще заеме празната ниша на протурска партия с уклони евроатлантизма.

Но нека по-добре да дадем думата на самия Лютви Местан, тъй като трудно бихме могли да възпроизведем неговото прочуствено и добре обмилено за неговите 12 дни "на изпитание" слово. Във всички случаи обаче, се видя, че вторият доскоро в ДПС е толкова дълбоко наранен от постъпката на почетния председател д-р Ахмед Доган, когото до скоро възхваляваше, та дори го упрекна в сталинистки и тоталитарен подход.

Днес видяхме един дълбоко уплашен от корпоративните интереси човек, потърсил преди 12 дни за срам на българската политика спасение в турското посолство, след като, забележете – му отнели охраната, служебната кола и шофьора. Да го ожалиш!

И най-важното – Доган го е изгонил, именно защото е работил тези три години в името на интересите на България и на партията, за разлика от преди. Защото той е принципният, а другите – не. Може и така да е, само времето ще покаже. Остава обаче въпросът, защо Местан проговаря чак сега. Ами много просто – вече не е на килимчето.

Експозето на Лютви Местан на пресконференцията в БТА, преди да бъде "разкъсан" от въпросите на журналистите:

"Здравейте, беше ми домъчняло за вас! Виждате, че мога и да мълча – 12 дни. Но виждате, че мога да нося и на бой, без да бъда сломен. Защото 12-ти ден системата от медийни бухалки стовари върху гърба ми минимум 12 000 тупалки. Нека изредя само малка част от епитетната война, която се води срещу мен, и хората, които ме последваха. Нарекоха ме: собственик на електроцентрали, собственик на верига ресторанти, на ферми, предател, изменник, шпионин, измамник, мошеник, женкар, предател на национални интереси, ислямист.

Нека обаче е ясно – тази епитетна охулваща война беше подета не заради друго, а заради водената от мен политика, с която като досегашен председател на ДПС се опитвах да спася движението от образа на проруска олигархична партия и да я разположа стабилно и перспективно в полето на евроатлантическите идеи и ценности. Това е характеристиката на водената от мен политика през тези почти три години.

Само като изброяване без отегчителен анализ ще представя знаковите акценти на тази политика. Някои (разбирай почетният председател Доган) определят тези мои политики като "грехове". Надявам се да не са "смъртни".

"Първия грях", с който обаче се гордея - това е решението за практическото прекратяване на управлението на кабинета "Орешарски" след европейските избори през 2014 г. Това беше ключово важно решение, което целеше да установи плавен преход към политическа стабилност. (По-късно на въпроси на журналисти Местан призна, че това решение е обсъдил с шефа си в Сараите).

"Втори грях" - позицията по "Южен поток". Аз бях първият представител на тогавашното управляващо мнозинство, който заяви, че проектът е възможен само със съгласието на нашите евроатлантически парньори. Защото така или иначе този проект беше придобил вече своите геополитически измерения. (И по този въпрос той призна пред медиите, че се е допитал до Доган.) Ние обаче, освен условието проектът да покрие изискванията на Третия енергиен пакет, поставихме още едно условие, което не беше уловено от българските медии, за разлика от чуждестранните. То беше Русия да се върне на полето на международното право заради анексирането на Крим.

Аз не знам чии интереси сме засегнали с тази позиция. Не знам и за кои фирми говори премиерът Борисов, заради които Европейският съюз си е промен позициите. Питайте ги. Аз наистина не знам кои са фирмите.

Друга знакова моя позиция – украинската криза. След това декларацията по повод убийството на Борис Немцов в Москва.

Да продължа с още няколко смъртни гряха: Систематичният диалог за възстановяване на диалога с дясното. Започвам с кафето в Кърджали с г-н Борисов.

Възстановяване на диалога с Анкара. Да – едно от основанията за обвинението към мен в ислямизъм. Смятам това за един от най-знаковите пробиви на партията, защото България трябва да има стратегически осмислени отношения с Република Турция. От гледна точка на нашите избиратели този въпрос стои като императив, защото аз не познавам (единични са изключенията) българско семейство, което да не е разделено. Оттатък живеят майка, баща, брат, сестра или братовчеди.

Отричането на естествената културна и емоционална връзка е противоестествено. Друг е въпросът, че има проблем с отношението към Турция със силата на архетип – една не малка част от анализаторите и въобще от българското общество възприемат Турция като едва ли не с образа на някогашния османски владетел. Нашето разбиране и отношение към съвременна Турция трябва да е като към стратегически партньор и приятел, от който България може да извлече полза. Дори бих препоръчал на лидерите на останалите парламентарни групи и партии, дори и извън парламента, да бъдат в активен диалог с нашите съседи. Както и с всичи съседи, разбира се.

И като казах съседи, особено се гордеем с един уникален геостратегически пробив – на тежката криза, която изживява Европа, да отговорим с нова концепция за разширяване на ЕС към Западните Балкани и на Изток, получи огромно признание на конференцията на лидерите на либерални партии от Източна Европа. По-късно тази позиция се превърна в обща позиция на конгреса в Будапеща и имаме персонално признание за този пробив чрез избирането на младежкия лидер на ДПС за вицепрезидент на АЛДЕ.

Разбира се, сред смъртните грехове трябва да спомена и делото в Страсбург срещу десетките глоби от 2000 лв., което днес дава основание за изграждане на образа на ислямиста. Това дело е само юридическата изява на една много ясна и категорична подкрепа за гарантиране и уважение към принципа за идентичността като условие за интегрирането ни към българското общество.

Казвал съм го, ще го повторя с още по-голяма убеденост и днес, че ако някой очаква интеграция за сметка на идентичността ни, нас ни няма, защото интеграция - без съхранена идентичност и за сметка на идентичноста, е асимилация. Това е логиката на възродителния процес.

И идваме до прословутата декларация за сваления от Турция руски самолет, който бе посочен в речта на почетния председател д-р Ахмед Доган като основен мотив за отстраняването ми от ръководните позиции в ДПС и за изключването ми от партията.

Искам да кажа кое е свързващото звено между всички тези политики, които изредих. Това е стратегическата цел на Движението за права и свободи да се върне във властта през парадния вход. Избирателят да се почуства на власт, а не свързаните с ДПС бизнес интереси, които и без това са на власт. Това бе възможно само, повтарям само, ако политическо поле на ДПС се освободи от едни много опасни мини – устойчиви митологеми, с които бе обраснал публичния ни образ. А именно че ДПС е етнокорпоративна и олигархична партия на руските интереси.

Положих огромни усилия да разминирам това поле, да оборя тези митове с една политика на последователен и ярък евроатлантизъм, защото знаех, че с тези воденични камъни ДПС няма да бъде легитимен участник в управлението на страната, особено в съюз с дясното.

Аз прозрях простичката истина, че пътят на ДПС във властта минава през дясното, не само заради състоянието на лявото. Управление с дясното би озачавало признание за качественото израстване на ДПС и освобождаването от онези митологеми, които ни вкарват в ъгъла на една олигархична проруска партия.

Дали успях? Отговорът е и "да" и "не". Оказва се, че без да съм наивник, съм играл ролята на наивен, романтичен сапьор, който се стремеше да разминира опасните мини. Някъде преди Коледа стъпих на руска мина. И знаете какво се случи. Случи се една безпрецедентна епитетна война, едно охулване, което е много интересно, анализирано с езика на научния инструментариум от гениалния Цветан Тодоров в книгата му "Памет за злото – изкушение за доброто". Там той описва тоталитарната система на мислене, при което мислене истината за света е, че той се дели на "наш" и "техен", на "наши" и "врагове" и че краят наконфликта настъпва не с отстраняването на врага, а с ликвидирането на врага. На първо място противникът се дехуманизира – той става гад, влечуго, чакал, така елиминирането му става приемливо за всички. Униално, точно описание на онова, което наблюдавам върху себе си през последните месеци.

Искам обаче да заявя категорично: Няма да бъда уплашен! Ще продължа да отстоявам тези политики, защото смятам, че в България има нужда от категорично ясно национално либерал-демократично направление, което да осигури евроатлантическото развитие на страната. И всеки, който търси мястото си в него, ще бъде мой партньор. Оставам в политиката, защото аз мога да бъда изключен от партията, но не мога да бъда изключен от идеите си. Тук няма всесилни по отношение на идеите ми. По отношение на идеите ми не виждам сила.

Не приемам нито начина, нито мотивите, с които бях отстранен, бях политически ритуално екзекутиран в най-ярките образци на сталинизма и тоталитаризма – без право на последна дума. Заявявам категорично, гледайки ви в очите: не бях допуснат на заседанието. Попитах тогавашния зам.-председател на ДПС Рушен Риза дали ще имам достъп. Каза ми, че янма да имам достъп и ако има промяна, на следващия ден до 9.30 часа ще ми звънне. Нямаше обаждане. Беше ясно, че нямам достъп до определянето на мястото на екзекуцията ми – Сараите.

Що се отнася до мотивите – декларацията не е гаф. Декларацията е написана в една от стаите на парламентарната група в Народното събрание и при написването й имаше и членове на сегашната тричленка, която управлява ДПС.

Искам още веднъж да се прочете тази декларация, за да се види нейния текст. Искам да чуете пламенните аплаузи на депутатите от ДПС, които ръкопляскаха по съвест. След което по съвест гласуваха и ръкопляскаха за отстраняването и изключването ми. Вероятно това е начин на мислене, при което няма значение кое е вярно и кое не е вярно, кое е бяло и кое е черно. Това е, което казва почетният председател: "Нямаш право на мислене". Не мога да си обясня огромното противоречие между аплаузите за един политически акт и гласуване за изключване на основание на същия политически акт. Но аз не им се сърдя. Отдавна съм им простил. Просто не искам да бъда на тяхно място. Наистина е много важно човек да не губи достойнството си, защото ако го загуби - губи себе си.

Но съм възхитен и се гордея да споделя, че наистина съм горд със стотиците и дори хиляди избиратели, които бяха на митингите в Момчилград и Могиляне и които доблестно и без страх изразиха категорично несъгласие и с тоталитарния начин, по който съм отстранен и изключен, и с мотивите за изключването ми.

Точно тяхната оценка ни задължава да останем в политиката. А в какви точно форми това ще се случва, е въпрос на диалог. Ще слезем при избирателите и ще решим. Но България има нужда от много ясен и категоричен евроатлантически политически субект или направление, защото само така ще отворим пътя и на реформите. Защото без реформи и на самите политически партии и на цялата политическа система, ще бъдат невъзможни и реформите на социалните системи.

Завършвам с това, че българският национален интерес е свързан не с Русия, а с Европейския съюз и НАТО. Променената геополитическа среда не е аргумент българското общество да се зареди с песимизъм за бъдещето на ЕС и неадекватността на НАТО, а точно обратното. Промената геополитическа среда е още един аргумент за укрепването на евроатлантима, защото с идеята за членството в ЕС и НАТО е свързано неразривно и развитието на граждапнските общества в младите демокрации, които още не са член на тези съюзи".