Най-важното за изборите на 14 ноември

Каво трябва да знаете

по статията работи: iNews | 16.10.2021 | 10:45
Най-важното за изборите на 14 ноември
стоп кадър/Фейсбук/ЦИК
Повече за:

На 14 ноември 2021 г. българите ще гласуват, за да изберат президент и вицепрезидент и 240 народни представители в бъдещото 47-о Народно събрание. Президентските избори са редовни, а парламентарните - предсрочни и трети за годината.

 

Ако има балотаж за президент, той ще бъде следващата неделя на 21 ноември.

 

Как ще се гласува на тези избори?

 

На 14 ноември ще се гласува 2 в 1 - за президент и вицепрезидент и за народни представители. Гласуването в секциите с 300 и повече избиратели в страната и чужбина отново ще е само и единствено с машини, както бе на 11 юли. По две устройства се очаква да има в поне 2119 секции.

 

И за двата вота ще се гласува с една машина и с една карта. Избирателят ще може първо да посочи дали ще упражни правото си на глас и в двата вида избори или само в един от тях.

 

Гласуващите за народни представители ще могат да отбележат и преференция в съответната листа.

 

Карантинираните заради коронавирус ще могат да подават онлайн заявление за гласуване с подвижна урна и в деня на изборите.

 

Изборният ден отново ще започва в 7 часа и завършва в 20 часа. Ако след този час пред секциите има чакащи да подадат своя вот, гласуването може да бъде удължено, но максимум до 21 часа.

 

Кой има право да гласува на изборите?

 

Според Изборния кодекс гласуването в България е задължително, но санкция за негласуване няма. Право да гласуват имат всички български граждани, навършили 18 години към изборния ден, без поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода.

 

По предварителни данни на Централната избирателна комисия избирателите по списък са 6 708 189 души.

Как да проверя адреса и номера на избирателна секция?

 

Всички български граждани ще могат да проверят по електронен път номера и адреса на избирателната секция, в която ще гласуват на изборите за 14 ноември. Справката ще може да се направи в сайта на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО), както и със есемес.

 

Мога ли да гласувам не по постоянен адрес, а по настоящ адрес?

 

Избирателите могат да подадат заявление за гласуване по настоящ адрес в съответната общинска администрация или онлайн до ГРАО - тукКрайният срок е 30 октомври.

 

След тази дата списъците трябва да бъдат актуализирани, така че проверявайте отново през данните си. След като избирателят бъде вписан в списъка по настоящ адрес, ще бъде заличен от този по постоянен.

 

Ако сте студент редовно обучение и постоянният ви адрес е в друг град - ще може да гласувате там, където учите, в секция, която изберете. Необходимо е да представите документ за самоличност, заверена за съответния семестър студентска книжка и декларация, че не сте гласували и няма да гласувате на друго място (тя е по образец и се предоставя в секцията).

 

Мога ли да гласувам, ако съм на почивка или командировка в България?

 

Не. Освен ако нямате настоящ адрес на мястото, на което ще почивате. Тогава трябва да подадете заявление в срок.

 

Мога ли да гласувам, ако съм на почивка или командировка в чужбина?

 

Да. В която и да е секция в чужбина, с документ за самоличност и без предварително подадено заявление.

 

Как гласуват българите в чужбина?

 

Заявления за разкриване на секции в чужбина се подават до 19 октомври, като за разкриването на една са необходими 40 заявления. На база на адресите от изборите на 11 юли в чужбина за 14 ноември вече са определени 671 секции в 67 държави (пълен списък вижте тук), но след заявленията броят им ще се увеличи. В Германия ще има секции само на 40 адреса, заради рестрикция от местните власти, което ще доведе до трудности, но е възможно да има по две секции на един адрес.

 

На парламентарните избори на 11 юли се гласуваше в рекордните 782 секции зад граница, но тогава отпаднаха ограниченията за секции извън ЕС. На 4 април секциите в чужбина са били 465, през 2017 г. - в 371, през 2014 г. - в 426, през 2013 г. - 227, през 2009 г. - 274 секции.

 

Българите зад граница могат да гласуват за президент и вицепрезиденти и за депутати. Избирателен район "Чужбина" обаче няма и затова могат да гласуват за партия и коалиция, но не и за кандидат от листата. В големите секции извън страната (с 300 заявления или избиратели на предишен вот) отново ще се гласува само с машини.

 

В изборния ден с документ за самоличност (дори и изтекъл) в секциите в чужбина може да гласува всеки българин, който има право на глас, дори и да не е подал заявление преди това.

 

Ако българин, който живее в чужбина и подаде заявление за гласуване там, се върне в България, той може да гласува по постоянен адрес.

 

Как се гласува с машина на избори 2 в 1?

 

За втори път на парламентарни избори и за първи на президентски в секциите с 300 и повече избиратели ще се гласува само и единствено с машини. По прогнозни данни всички секции в страната ще са 11 643, а по данни от 11 юли с машини е гласувано в 9401 от тях. Планът е по две устройства да има поне в 2119 големи секции.

 

Плюс на машинното гласуване е, че елиминира недействителните бюлетини, т.е. няма как да бъде допусната грешка при самото отбелязване на вота.

 

На 14 ноември избирателят ще гласува с една карта и на една машина.

 

Тъй като изборите са 2 в 1, на екрана на машината първо избирателят ще може да избере дали да гласува и в двата вота. Първо ще се гласува за президент и вицепрезидент, като чрез докосване на екрана избирателят отбелязва глас за предпочитаната двойка. След това избирателят ще може да гласува за предпочитана партия или коалиция в парламентарните избори и да отбележи и преференция за кандидат от листата. Накрая машината разпечатва две разписки от гласуването, която се пускат в две отделни избирателни кутии.

 

Кои са кандидатите за президент и вицепрезидент?

 

Кандидатпрезидентските двойки на изборите на 14 ноември са 23, като някои са партийни кандидати, а други са издигнати от инициативни комитети и подкрепени от партии или коалиции. Номерата им в бюлетината са следните:

 

1. Йоло Денев и Марио Филев
2. Николай Малинов и Светлана Косева ("Възраждане на отечеството")
3. Росен Миленов и Иван Иванов
4. Валери Симеонов и Цветан Манчев ("Патриотичен фронт")
5. Костадин Костадинов и Елена Гунчева ("Възраждане")
6. Румен Радев и Илияна Йотова (подкрепени от "БСП за България", "Има такъв народ", "Изправи се.БГ! Ние идваме!", "Продължаваме промяната" и АБВ)
7. Горан Благоев и Ивелина Георгиева (Национално обединение на десницата)
8. Благой Петревски и Севина Хаджийска ("Български съюз за директна демокрация").
9. Марина Манчева и Савина Луканова
10. Александър Томов и Лъчезар Аврамов ("Българска социалдемокрация")
11. Волен Сидеров и Магдалена Ташева ("Атака")
12. Боян Расате и Елена Ваташка
13. Жельо Желев и Калин Крулев ("Общество за нова България")
14. Светослав Витков и Веселин Белоконски ("Глас народен")
15. Анастас Герджиков и Невяна Митева (подкрепени от ГЕРБ-СДС и БЗНС)
16. Луна Йорданова и Иглена Илиева
17. Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова (ДПС)
18. Цвета Кирилова и Георги Тутанов
19. Лозан Панов и Мария Касимова-Моасе (подкрепени от "Демократична България")
20. Мария Колева и Ганчо Попов (партия "Правото")
21. Милен Михов и Мария Цветкова (ВМРО)
22. Георги Георгиев и Стоян Цветков ("Българско национално обединение - БНО")
23. Веселин Марешки и Полина Цанкова ("Воля")

 

Кои са партиите и коалициите, които участват в парламентарните избори?

 

Партиите и коалициите, които издигат кандидати за депутати за 14 ноември, са 27. На изборите на 4 април бяха 30, а на 11 юли - 23. Тъй като изборите са 2 в 1, партиите и коалициите, които издигат свой кандидат за президент, имат същия номер в бюлетината за парламентарния вот, а тези, които подкрепят издигнати от инициативни комитети кандидати за държавен глава, са след номер 23. Номерата в бюлетината са следните:

 

1. -
2. "Възраждане на отечеството"
3. -
4. "Патриотичен фронт"
5. "Възраждане"
6. -
7. Национално обединение на десницата
8. "Български съюз за директна демокрация"
9. -
10. "Българска социалдемокрация"
11. "Атака"
12. -
13. "Общество за нова България"
14. "Глас народен"
15. -
16. -
17. ДПС
18. -
19. -
20. партия "Правото"
21. ВМРО
22. Българско национално обединение - БНО
23. "Воля"
24. "Има такъв народ"
25. "Продължаваме промяната"
26. ПП МИР
27. ПП "Благоденствие, обединение, градивност"
28. Български национален съюз
29. "Пряка демокрация"
30. "Демократична България"
31. "Изправи се.БГ! Ние идваме!"
32. ГЕРБ-СДС
33. "БСП за България"
34. ПП "Българска прогресивна линия"
35. Партия на ЗЕЛЕНИТЕ
36. ПП "Бригада"

 

Как да проверя кандидатите за депутати в моя избирателен район?

 

На сайта на съответната районна избирателна комисия всеки избирател може да провери регистрираните листи и имената на кандидатите за депутати.

 

Ще мога ли да гласувам с преференция за депутат?

 

По желание избирателят отново може да отбележи и преференция, т.е. да даде своя глас за определен кандидат-депутат от листата на предпочитаната политическа формация. За тази цел трябва да знае точно кой номер в листата е фаворитът му и да отбележи на съответното място (чрез докосване на екрана на машината или с "Х" или "V" в съответното кръгче от дясната страна на бюлетината).

 

Номерата на партиите и коалициите са от едно до 100, а номерата на кандидатите, за които може да се гласува с преференция, започват от 101.

 

Какви са прогнозите за изборите?

 

Прогнозите за президентските избори са, че най-вероятно държавният глава ще бъде избран на балотаж. Според последното изследване на "Алфа Рисърч" подкрепата за Румен Радев е 42.6%, за проф. Анастас Герджиков - 28.1%, а за Лозан Панов - 8.2%.

 

Според прогнозитев 47-ия парламент ще има поне шест формации - ГЕРБ-СДС, "БСП за България", "Продължаваме промяната", "Демократична България", "Има такъв народ" и ДПС, като за второто място спорят социалистите и формацията на двамата бивши служебни министри Кирил Петков и Асен Василев. "Изправи се! Мутри вън!" е на бариерата от 4% и може и да не влезе в Народното събрание.

 

Как се определя броят на спечелените от всяка партия/коалиция мандати в парламента?

 

Мандатите в парламента са 240 и се разделят между партиите и коалициите, спечелили поне 4% от действителните гласове.

 

При пропорционалните избори мандатите се разпределят по т.нар. метод на най-големия остатък - партиите получават предварителни мандати при делене на получените гласове на т.нар. квота на Хеър, а останалите се разпределят, като приоритет имат формациите с най-голям остатък. Една партия може да получи най-малко 10 мандата.

 

Има дисбаланс между броя на гласовете, с които са избрани кандидатите от различните райони.

 

Кога се задейства преференцията за депутати?

 

Преференциалният вот може да пренареди кандидатдепутатската листа, ако за даден кандидат са гласували поне 7% от гласувалите за листата.

 

Важна ли е избирателната активност?

 

На президентските избори избирателната активност е от особено значение. За да бъде избран президентът на първи тур, трябва да са гласували поне 50% плюс един от имащите право на глас, като конкретният кандидат да са подкрепили поне половината плюс един от тях.

 

Колкото по-голяма е избирателната активност на парламентарните избори, т.е. колкото повече хора гласуват, толкова по-малко е значението на контролирания и купен вот. Ниската избирателна активност работи за големите партии и коалиции.

 

Какво означава, ако гласувам с "Не подкрепям никого"?

 

Гласовете "Не подкрепям никого" се броят само за определяне на избирателната активност. На първи тур на президентските избори тя е важна, тъй като за да има избран държавен глава той трябва да е подкрепен поне от половината гласуващи, но в изборите трябва да са гласували 50% плюс един от имащите право на глас. "Не подкрепям никого" не може да стане президент.

 

На парламентарните избори "Не подкрепям никого" не влияе и при отчитане на резултатите от изборите. Това е така, за да не се вдига 4-процентовата бариера за влизане в Народното събрание, което би било в ущърб на малките формации.

 

Къде ще се гласува с бюлетини, какви ще бъдат? Как отбелязваме гласа си?

 

С хартиена бюлетина, която е интегрална, ще се гласува в малките селски секции с по-малко от 300 избирателикакто и при гласуване с подвижна избирателна кутия, в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на плавателни съдове под българско знаме и в избирателни секции извън страната, за които са подадени по-малко от 300 заявления или на предишни избори са гласували толкова избиратели.

 

Бюлетини ще има и в големите секции, където ще се гласува само с машини, за да може да продължи гласуването при технически проблем или форсмажорно обстоятелство. Те са две отделни - за президентските и за парламентарните избори.

 

На президентските избори избирателят отбелязва вота си за кандидатпрезидентска двойка или в квадратчето "Не подкрепям никого", като поставя знак "Х" или "V".

 

На парламентарните избори избирателят отбелязва вота за партия, коалиция или независим кандидат за депутат, като поставя знак "Х" или "V" в квадратчето с номера на избраната от него политическа формация, на независим кандидат или в това на опцията "Не подкрепям никого". От дясно, в кръгче със съответния номер, може да се отбележи и преференция за кандидат за депутат.

 

Отбелязването с тези знаци е действително само ако е с химикал, пишещ със син цвят.

 

Какво означава, ако гласувам с празна бюлетина?

 

Празната бюлетина е на практика невалиден глас. На парламентарни избори невалидните бюлетини се броят само за определяне на избирателната активност, но нямат влияние върху резултатите. На първия тур на президентските избори избирателната активност е важна, тъй като за да има избран държавен глава без балотаж, той трябва да е подкрепен поне от половината гласуващи, но в изборите трябва да са гласували 50% плюс един от имащите право на глас.

 

Кога бюлетината е невалидна?

 

Бюлетината е невалидна, когато вотът е отбелязан със знак, различен от "Х" или "V", има отбелязване в повече от едно квадратче или има отбелязване и извън квадратчето.

 

Невалидни са бюлетини с надписи (някои избиратели оставят послание към системата или шега), със знаци, с различен от син цвят химикал, както и ако е празна.

 

Каква ще бъде предизборната кампания?

 

Предизборната кампания започна официално на 15 октомври и приключва на 12 ноември. Тя се води само и единствено на български език. Забранени са анонимните агитационни материали и използването на публичен ресурс, в т.ч. и държавни автомобили.

 

За първи път кампанията ще е 2 в 1. Партиите, които имат свои кандидати за държавен глава, ще водят кампанията паралелно, а тези, които са подкрепили издигнати от инициативни комитети, ще агитират и за двата вота и ще планират някои общи събития по места.

 

Мога ли да стана наблюдател?

 

Наблюдателите на изборите регистрират основно неправителствени организации, включително и международни.

 

Мога ли да стана застъпник?

 

Всички партии и коалиции ще търсят застъпници, които да следят за нарушения в изборния ден и да сигнализират ръководствата. Всеки може да потърси желаната формация и да се запише като застъпник.

 

Какво е мажоритарни избори?

 

Президентските избори са мажоритарни избори, защото се гласува за определен кандидат.

 

Парламентарните избори са пропорционални избори с мажоритарен елемент. Избирателите могат да отбележат предпочитание за определен кандидат (преференции) от съответната листа.

 

Кога ще бъдат ясни резултатите от изборите?

 

Социологическите агенции обявяват прогнозните резултати още в края на изборния ден - 20 часа.

 

Централната избирателна комисия трябва да обяви резултатите от президентските избори до 16 ноември. Ако има балотаж, той ще е на 21 ноември. Комисията обявява получените гласове и броя на депутатските мандати за всяка партия и коалиция до 18 ноември, а имената на народните представители - до 21 ноември.

 

Могат ли изборите да бъдат манипулирани?

 

Най-честите манипулации на избори са купеният и контролиран вот и нарушенията при отчитането на резултатите в секционните избирателни комисии.

 

Какво е РИК? Какво е СИК?

 

Районните (РИК) и секционни избирателни комисии (СИК) са временно действащи органи. Във всяка секция има избирателна комисия - секционна, чиито представители организират гласуването, а след това отчитат резултатите от изборите. Изборните книжа се предават в районните избирателни комисии, които са 31 - колкото са многомандатните избирателни райони.

 

Какво е касиране на избори?

 

Касирането е отмяна на избори, решение за която трябва да вземе съдът. Жалба до Конституционния съд за касиране на избори може да подаде партия, участвала в тях. За целта обаче е нужен посредник, какъвто могат да бъдат президентът, Министерският съвет, главният прокурор и върховните съдилища. Няма срок, в който съдът да се произнесе.

 

Колко струват изборите?

 

Според одобрената от Министерския съвет изборите 2 в 11 на 14 ноември ще струват 123. 8 млн. лв. Парламентарните избори на 4 април струваха 65 млн. лв., а тези на 11 юли - 57 млн. лв., но без разходите за машини.

 

Може ли да има нови парламентарни избори?

 

Да, теоретично може да има още предсрочни парламентарни избори и след тези, но не и тази година. Ако и този път и трите опита за съставяне на правителство след изборите бъдат неуспешни, както след изборите на 4 април и 11 юли, президентът Румен Радев няма право да разпуска парламента в последните три месеца от мандата си, който е до 21 януари 2022 г. Това ще може да направи следващия президент, а вотът е 60 дни след разпускането.

 

Какви са противоепидемичните мерки за гласуването на изборите?

 

Все още няма решение, но вероятно въведените и за 14 ноември мерки ще са като за предишните избори. Основните правила са:

 

- в секциите да се носят защитни маски, покриващи носа и устата
- всички в секциите и пред тях да са на разстояние от 1.5 м
- редовно трябва да се дезинфекцират често докосвани повърхности
- прозорците да стоят отворени или стаите да се проветряват на всеки час
- членовете на секционната комисия да преписват данните от личната карта на избирателя, без да я пипат, а той да сваля маската за кратко, за да се идентифицира
- до машините да бъде поставен дезинфектант, който избирателят да използва, преди да гласува
- входът към тъмната стаичка в секциите, където да гласува с хартиени бюлетини, да е в близост до стената, за да няма перде, което хората да докосват
- химикалките да се дезинфекцират след употреба, а избирателят да ги взема сам.

 

Ще мога ли да гласувам, ако съм в карантина?

 

И на тези избори карантинираните заради коронавирус ще могат да гласуват с подвижни избирателни кутии, които в изборния ден ще обикалят по адресите. Заявления за гласуване в мобилна секция ще се подават и в самия изборен ден.

 

Членовете на комисиите ще носят защитни облекла, а карантинираните трябва да са с маска, да са дезинфекцирали ръцете си предварително и да използват собствена химикалка.

 

Как гласуват хората с увреждания?

 

Хората с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят правото си на глас в избирателна секция, могат да подадат в съответната община заявление за гласуване с подвижна избирателна кутия. Към заявлението се прилага копие от документ на ТЕЛК (НЕЛК). Крайният срок е 30 октомври .

Източник: Дневник


Добави коментар
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

ТВ програма

Кино

  • Сега Малки истории /п/
  • 12:45 Телепазарен прозорец
  • 13:00 Последният печели...
  • 14:00 Телепазарен прозорец
  • 14:15 Арт дъга детски образователен филм
  • 14:40 Вълкът и седемте козлета 2...
  • 14:45 Господин Тау тв филм /18 епизод/
  • 15:20 Пътешествия: В света на прекрасната...
  • Сега "Комиците и приятели" - комедийно...
  • 13:30 "Златно момче" - сериал, еп.74 /п./
  • 15:00 "Бараж" - сериал, еп.46
  • 16:00 "Скъпа мамо" - сериал, еп.2
  • 17:00 bTV Новините
  • 17:20 "Лице в лице" - публицистично...
  • 18:00 "Стани богат" - телевизионна игра с...
  • 19:00 bTV Новините - централна емисия
  • Сега "Наследство" (премиера) - сериен...
  • 13:30 "Свободна да избира" (премиера) -...
  • 15:00 "Не ме оставяй" (премиера) - сериен...
  • 16:00 Новините на NOVA
  • 16:10 "Пресечна точка" - публицистично шоу
  • 17:00 "Семейни войни" (нов сезон) -...
  • 18:00 "Сделка или не" (премиера) -...
  • 19:00 Новините на NOVA - централна емисия
Какво е общото между цигарите и мазнините по корема Анализът им показва, че започването на пушенето и пушенето през целия живот е свързано с увеличаване на коремните мазнини.