С аджамии партийци правим Мики Маус политика

Българската парламентарна криза премина в нова фаза след неуспешния опит на Слави Трифонов и неговите сценаристи да получат депутатска подкрепа за трагикомичното си правителство. Аджамиите политици от ИТН не само не намериха мнозинство в НС, там те не намериха никой. Получиха 0 (нула) депутатска подкрепа - за своя МС и за своята диалогичност, след което се фръцнаха, отново афишираха своята самодостатъчност и пак се хвърлиха към "пречистващия огън на изборите". През април Слави реши, че може да спечели повече на нови избори, през юли - че ще прави правителство на малцинството, кой знае какво ще реши през октомври. Този неортодоксален, меко казано, тип Мики Маус политика, намери благодатна почва в българския парламент - леко налудничаво се държат всички, не само Бойко Борисов, който ще строява показно пред президентството кандидатите си за министри. Които ще бъдат такива само за половин час. Пълна лудница.    

Ясно е като бял ден - следващите два опита за съставяне на редовен кабинет в рамките на 46-ото НС едва ли ще имат по-голям успех, така че пътят към третите парламентарни избори през тази година наистина е разчистен. Всякакви приказки за джентълменски договорки около третия мандат пак са придружени от диктат от типа - тая партия няма да участва, тези министри задължително ще бъдат вътре и т.н. Това няма как да подобри батака. 

Така, напълно безотговорно, политиците се оттеглят от управлението

точно преди страната да бъде ударена от нови две вълни - на ковид и на афгански бежанци. Вместо рестарт на парламентаризма сега имаме парламент, който умира малко след раждането си. Благодарим за грижите!

Когато му беше времето, предупреждавахме, че това ще се случи, ако не се търси съгласие между партиите от протеста. Идеята за такова съгласие обаче бе взривена в мига, в който Слави Трифонов реши сам да прави правителство, тъй като неговата ИТН била несистемна партия, уникална организация, която не може да се постави ясно по оста ляво-дясно, нито по оста горе-долу, а се намира някъде отстрани на цялата политическа система, където не действат никакви политически правила. Това е като да караш в насрещното и да попържаш всички, че не знаят пътя.

Факт е - след като каруцата се обърна, никой не тръгна да я връща в пътя, напротив - всички заедно я зарязаха в калта. Е, щом няма да сме заедно, няма да си и ти - долу-горе това обясниха останалите партии на протеста, Христо Иванов спря да вдига телефона на Слави и работата беше обречена. 

Светлина в тунела няма. Следващите избори ще бъдат в края на октомври - началото на ноември, но

гаранция, че мътилката ще се избистри, не се вижда 

Напротив, сега ще влезем в кампания с много по-разбита перспектива - сега всеки играе сам и преговорите след изборите ще бъдат практически невъзможни. Защо? Защото от април до сега бяха преминати много червени линии. Хора, които боравят с думи - сценаристи и политици, използваха най-неподходящите. Движеха се между "користни хора” и "майкопродавци”, като пътьом минаха през "лицемери", "лъжци", "предатели", "имитатори”, "долни ментета”, "сребролюбци” и т.н. Всяха омраза помежду си, взривиха мостове. Политиците са дебелокожи хора, но в случая едва ли обидите ще бъдат забравени за 2-3 месеца. Ще я караме така - от избори в избори, докато няма рязка промяна на съотношението на силите в НС. Докато някоя партия грохне или й свършат парите за плакати и кебапчета.

Положението е отчайващо. Като си спомни човек откъде тръгнаха и докъде стигнаха противниците на статуквото, и му иде живи да ги ожали. Преди година на площада бяха и Отровното трио, и цялата градска десница, и БСП, а ТВ 7/8 излъчваше протестите. Сега се псуват по студията.

Няма нито един протестиращ, който да е искал това 

Сценаристите на шоуто/партия допуснаха огромна грешка поради проста причина - аджамии са в това поприще, а и нямаше време да се учат - съдбата им даде директно право да се занимават със сериозни работи като конституиране на власт. Слави може да е майстор на шоуто, ама това не го прави нито физик, нито юрист, нито дори политик. Даже скечовете им в политиката с Тошко бяха нескопосани - в тях имаше много безразборно крадени реплики като: "кафяви медии", "медийно задкулисие", "жадни за власт предатели", "не предаваме своите”, "като му дойде времето”, "господари на мълчанието” и т.н. Искаха да са оригинали в политиката, получи се както винаги - тъпо. В случая схванаха несистемността си не като алтернатива на системата, а първично - като разбиване на системата. Нямаха идея как да изградят нещо ново, сетиха се как да разбият. 

Слави заигра на пинг-понг и взе да нарича това политика,

а онова, на което са играли досега политиците, е духова музика, щото ако беше политика, щяха да постигнат някакви по-видими резултати в управлението. Той сложи равенство между политика и управление, а това са две съвсем различни бири. Политиката е чертаене на цели, подбор на управленци, преговори/пазарлъци, съставяне на мнозинства - затова тя е изкуство на компромиса. Управлението е друго - това е действието по изпълнение на целите. Тук с политиката се справяме, с управлението - не. А Тошко, Петър, Пламен, Филип и т.н. взеха да учат другите точно на политика. Егати самочувствието.  

Партиите от протестите м.г. пък нямаха ясен подход към Слави - това със сигурност допринесе за фиаското. Имаше доста отчетливо объркване към личността на Слави и към намеренията му - мнозина смятаха, че един шоумен просто иска да помогне на гражданското общество в усилията му да свали Бойко Борисов. В уважение към усилията му десните направиха само едно - спряха да гледат на него като на чалгар, който е развалил добрия им вкус, и го приеха като поборник за нормализацията на България. По едно време Слави взе да прави партия, а жълтопаветната ни интелигенция продължи да гледа на него

не като на потенциален фактор в политиката, а като на полезно изкопаемо

Сега поне им стана ясно, че Слави не просто иска да свали Бойко и да се върне в тенекиения си дворец в Левски Г, а да участва активно в политическия живот. Иска да участва в играта като останалите момчета. Има си партия за това, получи даже доверието на хората. 
Сега всички го гледат невярващи и стреснати. А защо не работихте със Слави в годините, в които той се колебаеше какво да прави - тези години не бяха една и две? Къде бяхте тогава? Защо не обединявате качествените хора овреме, а търсите единение постфактум. Всъщност, търсите ли единение? Един пример - служебното правителство, което по едно време бе подкрепено от 60% от електората. Шарено, пъстро и убедено реформаторско - точно такова, каквото трябва да бъде и редовното правителство. Слави го нападна, а ДБ и ИБГНИ го защитиха геройски. Но когато БСП обяви, че ще го предложи за редовно, почнаха уговорките кого да вземем, кого да оставим, кого да тричаме. Втори пример - дори когато ДБ зовеше за изпълнение на третия мандат, пак вкара интрига - без участието на БСП. Защо? Каква е разликата между ДБ и ИТН, когато става дума за поставяне на условия и извиване на ръце?

Разбира се, нищо фатално няма да се случи - ще имаме пак служебно правителство, ще преживеем четвъртата ковид вълна, Бойко ще плаче, че сме станали президентска република. Е - няма да вдигнат пенсиите, но пари за държавните харчове ще има. Плашенето, че светът ще свърши, щото няма да има редовно правителство и щото - о, боже! няма да има наше редовно правителство - е част от публичните лъжи, с които сме свикнали. Със серията от избори през 2021 г. не научихме нищо ново и за политиците ни - те пак са готови да ни изоставят заради партийните си интереси, които нескопосано се опитват да прикрият с думи за загриженост. 

Автор: Петьо Цеков

Източник: "Сега"