Над една трета от разследванията за корупционни практики и злоупотреби с европейски средства касаят три държави – България, Румъния и Унгария. Според доклада на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ в Румъния се водят 36 разследвания, в Унгария – 13 и 11 в България.
През изминалата година службата, която има правомощия да разследва, но не и да наказва при доказване на вина, е получила рекорден брой сигнали за измами с европейски пари – 1417. В резултат на работата ѝ през миналата година по съдебен път са възстановени 901 милиона евро.
Малко над половината от тях са – 476,5 милиона свързани с предполагаема корупция около структурните фондове на ЕС. Това са пари, които Брюксел дава на държавите-членки в опит да направи страните-членки по-равни. Но именно тук започват големите въпросителни за дейността на ОЛАФ.
Защото между 2012 и 2014 година ОЛАФ препоръчва възстановяването на 1,58 милиарда евро заради корупционни практики, но само 418 милиона евро са реално възстановени.
Според антикорупционните активисти Transparency International (TI) това показва ефективни действия на европейско ниво, предаде Euronews.
Според Жанина Берг, тъй като мандатът на ОЛАФ е ограничен до административни разследвания, отговорността тежи върху институциите на отделните държави членки, които твърде често не успяват да възстановят парите на данъкоплатците.
"Поради това ние призоваваме ЕС и всички държави членки да разгледат възможността за създаване на европейска прокуратура, която да се бори с трансграничната корупция и измамите в ЕС", отбеляза тя.
Специалистът добави, че данните за разследванията в България и Румъния са били малка изненада, защото корупционният индекс на "Transparency” за тях ги нарежда сред най-проблемните държави в ЕС.