Светът явно се опитва да се превърне в място, населявано от нехора

"Наистина ли? На маратона?" Това бяха първите ми мисли снощи, когато видях, че колегата е пуснал във Facebook страницата ни съобщението за бомбите, избухнали на финала на Бостънския маратон.

Наистина се вълнувам от това спортно състезание. Не знам, светът явно се опитва да се превърне в място населявано от нехора.

Дали да припомням ценностите на Олимпийските игри? Има ли някой, който да не знае, че по време на Олимпиада войните са спирали и са преминавали в мирно съревнование на игралното поле. Враговете са си стискали ръцете след честната битка. А не е ли именно маратонът перлата в короната на Олимпийските игри. Не е ли маратонът посланика на мира по света.

И сега тези хора, които и да са, посегнаха на мира по възможно най-гнусния, неморален и подъл начин. Защото този атентат не е срещу САЩ, целта му не е Бостън, мирните граждани не са обектът на покушението, терористите поставиха бомби срещу мира.

А сега накъде? Остана ли нещо свято за лумпенизираните фанатици? Защото навсякъде се създават бойни полета, а от двете им страни стоят фанатици. Без значение дали на религиозна, национална или етническа основа, винаги ще има две воюващи тези, а част от хората стоящи на барикадата се стремят да поддържат войната жива.

Коя е границата, която тези хора не са готови да прекрачат?

В моите очи единственото оправдано убийство на света е убийството на войната. Ако войната е заложила бомби на мира, то смятам, че тя самата трябва да падне в тази битка.

Как? С мир насреща. По скандинавски. Точно както се отнесоха шведите с Андерш Брейвик. В най-крайните си реакции имаше хора, които искаха да влязат в килията му и да му крещят.

Та, ако отвърнем на това насилие с още насилие, ще получим един омагьосан кръг, от който няма излизане.

*Коментарът е на Боян Кърпачев от Sportuvai.bg.