Берлин бави визите на гастарбайтери от Западните Балкани

Много жители на бедните балкански страни мечтаят да работят в Германия. Посолствата на Федералната република много бавно разглеждат молбите за получаване на визи. Не всички работодатели са готови да чакат. Германският пазар на трупа изпитва остър недостиг на работници. Експертите твърдят: за да не колабира икономиката, Германия незабавно се нуждае от кадри. Става дума не само за висококвалифицирани специалисти, като лекари, инженери и програмисти. Не достигат и представители на работническите професии, строители, фармацевти и например, хора, грижещи се за болни и възрастни хора. Без привличането на мигранти от така наречените трети страни не може да се мине, убедени са експертите. Това пише в материал на Саня Кляйич от "Дойче Веле", предаде БГНЕС.

Германия активно привлича жителите на западнобалканските страни: от ноември 2015 г. гражданите на Албания, Македония, Черна гора, Сърбия, Косово и Босна и Херцеговина могат да започнат работа във ФРГ по опростена схема. Единственото условие: желаещите трябва да имат покана от работодателя. Такива желаещи има много. За първите девет месеца на миналата година германските посолства в този регион са издали 19 294 визи. Но още повече хора все още чакат своите визи – посолствата на Германия са се сблъскали с масов наплив на просители. От германското външно министерство потвърдиха "колосалния ръст" на броя на молбите за издаване на работни визи от Западните Балкани. "Броят на молбите ще продължава да расте и занапред", отбелязаха от МВнР.

Заради наплива на желаещи да получат виза рязко се увеличи и времето за очакване на записване в посолствата, отбеляза в интервю за "Дойче Веле" Карола Буркерт, експерт по миграцията в Института за изследване на пазара на труда и кариерите (IAB). Списъкът на страните с най-голям срок за чакане се оглавява от Косово /година/, Босна и Херцеговина /година/, Сърбия /7 месеца/ и Албания /6 месеца/. Освен това се налага да се чака и за оформянето на самата виза. "Представете си, че вие имате покана от работодателя. Това означава, че вие сте му нужни сега. И ако потенциалният служител не пристигне, защото не може да получи виза, аз като работодател ще съм принудена да търся други варианти", отбелязва Буркерт.

Именно това се е случило и с Беким Имери. Шофьорът на камион от македонския град Гостивар е сключил договор с фирма от германския Падерборн. Но тъй като в продължение на няколко месеца той така и не е получил, работодателят отказал договора. "Толкова дълго никой няма да те чака в Германия", сподели Имери.

46-годишният мъж отново е започнал да търси работа в Германия и е намерил във фирмата Eraslan GmbH в Щутгарт. Той е донесъл работния си договор и молбата за виза в германското посолство в Скопие, където е приет след 7-часово чакане. Сега Бекир Имери брои дните и се надява, че неговият втори шанс да получи работа в Германия няма да бъде изпуснат отново.

В своето изследване "Правила за Западните Балкани: работа вместо убежище?" Институтът за изследване на пазара на труда и кариерата е установил, че има голяма разлика между броя на издадените визи и броя на одобренията от Федералната агенция за труда, които са необходими за издаването на работна виза. Броят на тези одобрения от ноември 2015 г. до септември 2017 г. възлиза на 128 хиляди, но за същото време са издадени само 38 хиляди визи.

"Времето за очакването на записване в посолството винаги зависи от търсенето и пропусквателната способност на съответния визов отдел", заявиха за ДВ от МВнР в Берлин. Германските представителства в страните от Западните Балкани са "максимално усилени", а работното пространство в посолствата е "изчерпано", добавиха от външнополитическото ведомство. Германското посолство в косовската столица Прищина е обработило през 2017 г. 50 хиляди молби за издаването на визи от всички видове: от краткосрочни туристически и бизнес до дългосрочни за обучение, събиране на семейства и работа. Капацитетът на визовия отдел вече е бил значително увеличен през тази година и въпреки това търсенето значително надхвърля възможностите на посолството. "За съжаление, продължително очакване няма да бъде избегнато и занапред", добавиха от германското МВнР. Сходна е и ситуацията в посолството в сръбската столица Белград.

Не е учудващо, че недоволството сред просителите расте. "В Косово е по-лесно да спечелиш на тото, отколкото да получиш германска виза. Това е изнурителен процес", разочаровано отбеляза в интервю за ДВ Згим Бериша от Прищина, който в момента завършва обучението си по хирургия в университетската клиника в косовската столица. "Познавам няколко добре образовани лекари и санитари с познания по немски, които биха работили с желание в Германия. Единствената пречка е визата", добави той. "През юни тази година чакането за записване в германското посолство отнема от 4 до 5 месеца, днес трябва да чакате цели 7 месеца", заяви за ДВ Деян М. от Сърбия. През февруари тази година Деян е получил покана за работа от берлинска IT фирма и оттогава очаква записване.

Също така и Клейс Хацици от Албания, който е получил безсрочен договор за експедитор във фирма в Тюрингия, вече пет месеца очаква записване в посолството. Той отдавна е събрал всички необходими документи.

Проблемът не е само за потенциалните работници. Проблемите с визите водят до разочарования от много страни, отбелязва Карола Буркерт. "Беше заявена необходимостта от икономическа миграция от западнобалканските страни. Следователно трябваше да бъде създаден законен път за тази миграция при определени условия. Обаче бюрократичните структури не бяха преустроени бързо за целта", каза тя.

Разочаровани са не само потенциалните работници от Западните Балкани. Също така и техните германски работодатели очакват, когато в германското посолство ще извадят от огромната купчина папката с документите на техния кандидат.