Наводнения и суша ще докарат до мизерия още 100 милиона души до 2030 г.

Климатичните промени в следствие на глобалното затопляне могат да тласнат в крайна бедност над 100 милиона души до 2030 г. чрез разрушаване на земеделието и създаване на благоприятни условия за разпространение на малария и други болести. Това гласи доклад на Световната банка (СБ), цитиран от Ройтерс.

За да не се случи мрачната прогноза в следващите 15 години, светът трябва да предприеме мерки за ограничаване на въздействието на глобалното затопляне, предупреждават авторите на документа, публикуван в неделя.

След 2030 г. възможността на света да се адаптира към неизбежните промени в климата ще бъде ограничени, се посочва още в доклада. Документът излиза в навечерието на конференцията за климата в Париж (30 ноември -11 декември), където трябва да бъдат съгласувани мерки за ограничаване на глобалното затопляне.

Докладът предупреждава, че в периода 2015-2030 г. политиките за овладяване на глобалното затопляне няма да имат съществен ефект. Ето защо от ключово значение е усилията да се насочат към мерки за адаптиране към промените.

Необходими са по-амбициозни планове за намаляване на вредните емисии, които да задържат покачването на температурата в рамките на договорените 2 градуса по Целзий, за да облекчат негативните ефекти върху бедните.

Необходими са по-добри социални системи и здравно осигуряване за всички граждани, внедряване на подобрения като защита при наводнения, системи за ранно предупреждение и създаване на по-устойчиви земеделски култури.

Според анализаторите на СБ тези мерки могат да предотвратят или значително да компенсират негативните ефекти от измененията в климата върху бедните през следващите 15 години.

Докладът се позовава на проучвания, според които климатичните промени може да доведат до спад в световната реколта с 5% до 2030 г. и с 30% - до 2080 г. Повишаването на температурите може да увеличи броя на хората в риск от заразяване с малария, диария и недохранване със 150 милиона души. Всичко това ще доведе и до по-ниска производителност на труда, смятат специалистите.

От организацията припомнят, че премахването на крайната бедност е една от 17-те цели, одобрени от ООН през септември 2015 г. Постигането й ще бъде невъзможно, ако не се вземат предвид глобалното затопляне и последствията от него върху бедните.

"Климатичните промени и сега нанасят вреди заради намаляването на добивите в земеделието, наводненията, унищожаването на домове и цели селища. Освен това глобалното затопляне увеличава заплахата от болести като малария", отбелязва директорът в Световната банка по климатичните промени Джон Рум.

Бедните семейства, особено в Субсахарска Африка и Южна Азия, са най-уязвими, тъй като основното им имущество обикновено са зле построени жилища и земеделска земя, върху които природните бедствия могат да нанесат непоправими щети, обясни Рум.

Освен това климатичните промени могат да увеличат цените на хранителните продукти с 12% през 2030 г. в Африка, където 60% от разходите на най-бедните домакинства са свързани именно с прехраната.

Световната банка е един от най-големите световни източници на помощи за развитие. Тя е собственост на повече от 180 държави-членки, чиито виждания и интереси са представени в Управителния съвет и базирания във Вашингтон Съвет на директорите на СБ.

Междувременно министърът на външните работи на Франция Лоран Фабиюс, който ще председателства срещата в Париж в края на годината за подписването на нов договор за спасяването на климата, предупреди за приближаваща "катастрофа", ако преговорите се провалят, съобщава The Local.

Изказването на първия френски дипломат дойде в момент, когато се появиха независими доклади за разрушителното въздействие на глобалното затопляне върху бедните и живеещите в мегаградовете по цял свят, коментира изданието.

"Животът на нашата планета е застрашен", заяви Фабиюс пред журналисти в понеделник, докато министри и представители за климата от 70 държави се събраха за дебати в Париж преди срещата за изграждането на трудните политически въпроси.

При оставащи само три седмици до конференцията на ООН, френският външен министър обяви, че руският президент Владимир Путин ще вземе участие в откриването ѝ на 30 ноември.

Русия, която е голям производител на петрол, е смятана за ключов играч в опита за договаряне на първия в света наистина универсален договор за намаляване на увреждащите климата парникови газове.