Наша историчка: Основателят на Рим е говорил български език

Основателят на Рим е говорил български език. Това сензационно твърдение е на нашата историчка и лингвистка Милена Върбанова, която проследява етимологията и произхода на имената Ромул и Рем. Предлагаме ви цялата статия, която ни бе любезно предоставена от авторката:

Всички пътища водят към Рим? Да, но разстоянието от България до Рим е по-кратко, отколкото изобщо сме могли да допускаме .Разстояние генетично, езиково, културно, историческо. Един нов пример триумфално потвърждава това!

Изследвах произхода на името Рем (Ремус), брат-близнак на Ромул, основателя на Рим, във връзка с името на Реметалк, цар на одрисите. Рем - Ремо и днес е живо и популярно име в Италия, а също и във Франция - Реми. Обяснението на смисъла му от италианските историци и езиковеди обаче не ми се струваше убедителен - "гребец", "гребло" - от италианския глагол "remare" - "греба". Никой не би носил такова име и все пак логично бе имената на близнаците да са свързани с "река" и "вода". Според легендата, предадена най -изчерпателно от Тит Ливий ("История на Рим") и Плутарх("Животът на Ромул"), цар Амулий става владетел на Алба Лонга, измествайки  първородния си брат Нумитор. Опасявайки се от отмъщение, той убива синовете на Нумитор, а дъщеря му, Реа Силвия, принуждава да стане весталка, за да я лиши от надеждата да има поколение.

Бог Марс обаче обладава девицата и тя ражда две близначета от мъжки пол. Уви, клетата майка е погребана жива, съгласно суровия закон, според който жриците на богиня Веста трябва да са девствени и заплащат с най-страшната смърт нарушаването на своя обет. Рожбите й са поставени в кошница и поверени на течението на р.Аниен, приток на Тибър, която по-късно засяда между хълмовете Капитолий  и Палатин. Там ги кърми "капитолийската вълчица". Открива ги Фаустул, свинар на Амулий и ги отнася у дома, на жена си Ака Ларенция. Двамата дават имена на новородените и ги отглеждат като свои деца. По-сетне Нумитор разпознава своите внуци, Амулий е наказан със смърт и дядото на Ромул и Рем се възцарява над Алба Лонга. "Капитолийските близнаци" Ромул и Рем  са преки потомци на троянския герой, дардански цар и зет на Приам - Еней, който довежда в Лациум на Италийския полуостров голяма група бежанци от Троя. Отдавна вече е доказано, че троянците (дардани) са тракийци, но това важи също за народите, настанили се по - рано на Апенините. И все пак поразително е откритието, че името - емблема на римския народ, създал най-мощната империя в Античността - Е БЪЛГАРСКО СЛОВО!

Повтарях си като мантра името на Ромул (Romulus на латински), за да го "усетя" - Ромул, Ромул, Ромул, РОМОЛ - и в кратката светкавица на произнесената по този начин дума, осъзнах, че тя е българска и че има точен превод в нашия език- РОМОЛ НА РЕКА!

В съвременния италиански език името Ромул се произнася ромоло, но значението му е забравено и изличено на Апенините. Италианските етимологични речници обаче твърдят, че "ромул" е етруска дума, свързана с река. По-точни сведения те не дават. Ето го поредното и в този случай крещящо доказателство, че троянци и етруски са клон от българския народ! Наистина изключителна гордост е да се узнае, че основателят на Вечния град, URBE AETERNA, този, който му е дал името си, първият цар на Рим и патриарх на Юлиевия род (gens Iulia), от който произхождат Юлий Цезар, Октавиан Август и цяла династия императори, e говорил български език. Това е убедително доказателство и за идентичността на траки и българи като етнос. Думата "РОМОЛ" и днес, след три хилядолетия е жива и непроменена, съхранила се е в нашата реч като божествено свидетелство, като пратеник на истината за България!

Интересно е свещеното в римската история понятие "ПОМЕРИУМ" (POMERIUM). Това е браздата, очертаваща неприкосновените граници на Вечния град, направена е от ръката на самия Ромул, който убива брат си Рем, задето я прескача. За италианското езикознание произходът на тази дума е напълно необясним, преводът й – невъзможен. А за българина смисълът е ясен - ПОМЕРЕНО,ИЗМЕРЕНО - от мярка, меря.

Какво тогава би означавало името на брата-близнак с нещастна съдба - Рем? Някои италиански етимолози изтъкват, че то произхожда от "гръцкия глагол" RHEO"- тека ( за река). Не съм съгласна с определението "гръцки глагол", защото има български и тракийски глагол и той е прастар -"РЕЯ СЕ" - нося се, плувам. ПЛУВАЩ И РОМОЛЯЩ са за мен преводите на имената на двамата близнаци, които от този ден вече влизат и българската история!