Ново разделение в Европа за бежанците. Този път на Север и Юг

Ситуацията с нелегалните мигранти и отношението към тях в различните държави в Европа е доста различно и това едва ли остана човек на планетата, който да не го знае. Досега обаче основните различия бяха между по-старите и по-богати страни в западната част на континента и по-бедните бивши социалистически държави в източната. Разколът между тях е факт от години, което до голяма степен пречи и на намирането на единно решение за преодоляване на бежанската криза. "Искрите” между Западът, който смята, че мигрантите трябва да се приемат и Изтокът, който не ще и да чуе за тях, отново се появиха през последните дни. И това много ясно пролича покрай разговорите на Ангела Меркел с лидерите на Вишеградската четворка.

Сега обаче на хоризонта излиза нов момент. Този път обаче той е между Юга и Севера. Между отделни държави в тези региони на Европа вече започва да се забелязва сериозна разлика по отношение на нелегалните мигранти. Докато Италия, Гърция и в по-малка степен Испания продължават да приемат ежедневно бежанци, опитали се да преминат Средиземно море, в Дания и Норвегия вече залагат на законодателни промени, които да спрат мигрантската вълна към тях. Макар страните от Скандинавието да се доста по-малко засегнати от кризата в сравнение с южняците.

Така например норвежките власти обмислят как да изселят от страната 15 хил. бежанци, пристигнали през миналата година, които дори са подали молби за получаване на убежище. Което представлява близо половината от всички мигранти, поискали официален статут в кралството. Според плановете на местното Управление по делата на миграцията едва 12 до 15 хил. ще получат мечтаното убежище, докато останалите ще трябва да бъдат върнати в родината им или най-малко в страната, от която са пристигнали в Норвегия, става ясно от думите на ръководителят на службата Фруда Форфанг.

Тя отбелязва още, че големият въпрос пред нейното ведомство е как точно да бъдат отпратени тези, които няма да получат бежански статут. И властите тепърва ще трябва да решават казуса, ако мигрантите не пожелаят да си тръгнат доброволно, как да бъдат принудени да го направят. "Последното ще бъде доста сложно, предвид опита, който имаме”, отбелязва Форфанг, цитирана от ТАСС.

Във връзка с въпроса вече са се задействали и от норвежките министерства на правосъдието и на външните работи. Които пък са влезли в контакт с властите в родните на мигрантите страни, като така се надяват да успеят да върнат част от бежанците. Остава обаче проблемът с бежанците, които се намират в Норвегия, но местоположението им не е известно на властите.

Властите в Осло планират и друга мярка – ще издигат ограда на границата с Русия. Макар в момента бежанският натиск оттам да е слаб, преди време случаите на успешни и неуспешни опити за проникване на норвежка територия от руска не бяха рядкост. За да ликвидират опасността този маршрут да бъде възобновен, още тази есен на границата там ще бъде издигната плътна ограда, за да не може тя да се преминава "на зелено”.

В същото време в Дания са още по-решителни да отпратят мигрантите и дори обмислят да променят закони с тази цел. Правителството на страната вече обсъжда да приеме нова нормативна уредба, чрез която на полицията да бъде разрешено да отказва бежански статут на мигрантите още на границата, преди те да са влезли на датска територия. Предвижда се дори при определени ситуации органите на реда да могат да отказват дори да приемат и разглеждат молби за предоставяне на бежански статут. Въвеждането на подобен законов акт дори е вписано в представения днес план за развитие на страната до 2025 г.

Паралелно с това датското правителство възнамерява да откаже да изпълни квотата си за прием на бежанци за 2016 г. В Копенхаген обаче отбелязват, че става въпрос само за тази година, а идеята им е броят мигранти, който трябва да дойде в страната, да бъде прехвърлен за след 2017 г.

В същото време властите искат и да въведат ограничения за помощта и дори видовете жителство, които се предоставят на получилите бежански статут в страната. А паралелно на ресорните държавни институции да бъде възложено да се активизират по отношение на преговорите с чужди държави за по-бързото връщане на нелегалните мигранти. За да държи далеч от датските граници бежанците, правителството в Копенхаген планира и да отпусне 1 млрд. крони (около 150 млн. долара), които да бъдат предадени на Турция, Йордания и други държави около конфликта в Сирия и Ирак, на чиято територия масово има избягали от размирните райони хора.

В същото време обаче Италия едва ли ще може да си позволи подобни действия, тъй като това би означавало да обрече бежанците на сигурна смърт. Ежедневно корабите на бреговата й охрана, както и съдове на Frontex и други държави, спасяват хиляди мигранти, тръгнали през Средиземно море за Европа. В болшинството от случаите те идват с претоварени лодки, които се обръщат, поради което масово бежанците биват спасявани буквално от удавяне. Само за вчера италианската брегова охрана е провела и координирала 40 подобни операции във водите в близост до бреговете й. В резултат на което са били спасени около 6500 живота. Според официални данни на властите само за последните 4 дни до бреговете на страната са били докарани над 10 хил. бежанци, а от началото на годината те са над 100 хил.