Близо 100 000 чилийски ученици и учители демонстрираха вчера пред президентския дворец в столицата с искания за реформи на държавната образователна система, съобщи ДПА.
Консервативното правителство на президента Себастиан Пинера отхвърля исканията на учениците, които включват данъчни реформи за по-добро финансиране на образованието и здравеопазването и промени в конституцията.
Според министъра на образованието Хоакин Лавин протестиращите са затръшнали вратата за диалог, поставяйки неизпълними искания. Вчерашната демонстрация, шестата поред за последните два месеца, бе една от най-големите в Чили през последните 20 години.
Според организаторите участниците са били 200 000. Още 30 000 протестираха във Валпарайсо. Към края на акцията в Сантяго мирният протест прерасна в сблъсъци с полицията, при които бе ранен поне един служител на реда и 13 души бяха арестувани, съобщи АФП.
Полицаите използваха сълзотворен газ, а демонстрантите - камъни, бухалки и метални предмети. Демонстрантите, най-младите, от които едва на 12 години, се опитаха да окупират бразилското посолство, което се намира точно срещу министерството на образованието в центъра на Сантяго, което е епицентър на протестите.
Учениците, които бяха подкрепени вчера от преподавателите в частните и държавните университети, искат държавата да поеме издръжката на обществените училища, в които учат 90 процента от учениците. Те бяха делегирани на общините от неолибералния военен режим на Пиночет (1973-90 г.).
Образованието в Чили страда от хронично недофинансиране - за него се отделят едва 4,4 процента от БВП срещу 7 процента, препоръчани от ЮНЕСКО, отбелязва АФП, цитиран от БТА. Дълбокото неравенство в образователната система, отразяващо социалните различия, бе постоянен източник на бунтове срещу левоцентристките правителства, които се редуваха през последните 20 години до идването на власт на Пинера.
Официалната статистика подкрепя обвиненията на протестиращите - сред най-бедните 10 процента от населението едва 60 на сто от младежите под 24 години завършват средно образование, а сред 10-те процента на най-богатите делът е 97 процента. По-малко от 17 процента от бедните младежи имат достъп до висше образование срещу 60 процента при богатите, предаде ДПА.