Стара Европа вече гледа под друг ъгъл на войната, готова е на компромис с Москва

Страните от т. нар. "Стара Европа" - Италия, Франция и Германия, вече не са против да погледнат на руско-украинския конфликт от различен ъгъл Трите водещи сили са заинтересовани от бързото прекратяване на бойните действия и на Киев ще му се наложи да вземе това предвид, смята политическият коментатор на списание Newsweek Даниел Депетрис.

Според анализатора на украинците им се налага да се примирят с възможността умората от руско-украинския конфликт да удари Запада. Според него, може да дойде момент, когато Западът все повече ще се разделя в политиката по отношение на Украйна и по това как трябва да изглежда крайният резултат от случващото се.

"Докато САЩ, Обединеното кралство, Полша и балтийските държави искат да нанесат стратегическо поражение на Русия, Германия, Италия и Франция са заинтересовани повече от бързо прекратяване (на бойните действия)", пише авторът на статията.

Той отбелязва, че напоследък преговорната позиция на Киев стана по-твърда, което може да се дължи на чувството на увереност на украинското правителство в победата и в разчитането на подкрепата на Запада.

"Зеленски може да се надсмива на идеята за прекратяване на огъня, но доколкото бойните действия продължават, той не може да игнорира сценарий, при който някои западни лидери, които сега са твърдо поддръжници на украинската позиция, ще започнат да преразглеждат своята политика", казва Депетрис.

Анализаторът припомни съвета на бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър към украинското правителство да помисли за дипломатическо уреждане на конфликта, включително за териториални отстъпки на Русия. В същото време той подчертава, че украинските политици ще трябва сами да вземат решения относно възможността за преговори и условията за спасяване на страната.

"В момента отговорът явно е не. Но с течение на времето махалото може да се залюлее в посока "да", смята авторът на статията.

Колко прав е г-н Депетрис, все още е трудно да се каже. Напоследък чуждестранните политици и правителствените служители наистина започнаха да гледат малко по-трезво на ситуацията. Така италианското правителство роди план за мирно уреждане в Украйна, вярно - далеч от реалността. Рим предаде предложенията си на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш. А забрави да ги предаде на Русия.

"Можем да се ориентираме само по спекулациите, описанията на тази инициатива, които се появяват в медиите. Но това, което четем (ако е така, разбира се) предизвиква чувство на съжаление към разбирането на авторите на тази инициатива за случващото се и към тяхното познаване на темата, историята на този въпрос ", каза руският външен Министър Сергей Лавров в интервю за RT Arabic. Според него, сериозни политици не могат да предложат "подобни неща".

В същото време германският канцлер Олаф Шолц на Световния икономически форум в Давос заяви, че Западът няма да приеме мира, наложен на Украйна при чужди условия. "Няма да има натрапен мир. Украйна няма да приеме това, нито ние", подчерта той.

А германският външен министър Аналена Бербок сега държи руските власти отговорни и за повишаването на цените на храните и енергията и се надява на най-скорошното приемане на шестия пакет от санкции срещу Русия. В това я подкрепя и френският външен министър Катрин Колона.

"Длъжни сме да засилим подкрепата за Украйна в дългосрочен план и във всички области: финансова, икономическа, военна и хуманитарна". "Длъжни сме също така възможно най-скоро да приемем шестия пакет от санкции срещу Русия, който включва постепенен отказ от руския нефт... ”- заяви новият външен министър на републиката.

В същото време Павел Сорока, професор в университета Ян Кохановски, смята, че Германия търси близки отношения с Русия и не е заинтересована от успеха на Украйна: "Въпреки факта, че Германия беше в НАТО по време на Студената война, а Съветският съюз беше във Варшавския договор, между тях имаше тенденция да разделят Европа помежду си. И това не се е променило днес."

В чуждестранните медии реториката също започна да се променя. И така, Мери Дежевски в статия за Independent призовава Запада да не разкрасява ситуацията в полза на Киев. Такива публикации, макар и не често, все пак започнаха да се появяват в западните вестници и онлайн медиите. По-реалистични сюжети и анализи се появяват по американски и европейски телевизионни канали.

Доцентът МГИМО, директор на Центъра за европейска информация Николай Топорнин отбелязва, че на Запад наистина има различни гледни точки за развитието на ситуацията в Украйна. - Европа трябва да отчита собствените си интереси, да погледне как се променя животът в новите условия на конфронтация между Русия и Украйна. Разбира се, мнозина са недоволни от факта, че животът се влошава, обичайните икономически и бизнес връзки се нарушават, инфлацията расте и възникват трудности с работата. Освен това се появиха много украински бежанци - това също е известен социално-икономически проблем.

Всичко това не може да не се изрази в това, че определени политически сили започват да гледат на ситуацията от друг ъгъл. Т.е. те подкрепят Украйна, но също така започват да мислят в какво би могъл да се превърне конфликтът, ако се проточи много дълго време. Има оценки на някои анализатори, които казват, че той може да продължи много дълго време - от няколко месеца до година или повече.

Мнозина започват да мислят как ще се развие животът в новите условия, има опасения, че това може да се отрази на качеството на живот в Европа и да доведе до сериозни икономически последици. Те започват да обмислят варианти за прекратяване на бойната фаза на конфликта.

"СП": - Колко сериозно могат да повлияят те?

— Не мислете, че има единодушно мнение. В Европа те са различни и засега това мнение не е доминиращо. Върви изхвърляне в медиите, гледат каква ще е реакцията, оценки, анализи, но притеснение има.

"СП": - Може ли то да доведе до преразглеждане на политиката спрямо Украйна?

- Засега едва ли, сега политическото единство на Европа и Съединените щати се състои в безусловната подкрепа за Украйна в конфронтацията с Русия. Нататък. Те ще говорят за това каква подкрепа е необходима: тежки оръжия, смъртоносни оръжия, само пари или нещо друго. Те ще кажат, че подкрепата ще зависи от поведението на Украйна. За санкциите също има различни виждания.

Засега позицията е единодушна, че трябва да се подкрепя Украйна, защото има гледна точка, че Русия няма да спре и може да отиде по-далеч: до Полша, Румъния, Словакия и някой друг. Има такива страхове, така че засега те са изцяло на страната на Украйна.

"СП": - Защо относително здрави гласове звучат основно в Германия, Италия, Франция, Унгария?

- Това зависи от степента на интеграция на икономиките, от доставките на руски енергоносители. Не е тайна, че мощните икономически страни са по-зависими: Германия, Франция, Италия. Зависимостта на Германия от газа е много голяма и няма да е възможно да се замени руският газ толкова лесно. Шолц неведнъж каза, че това не е въпрос на един ден или дори една година, ще отнеме няколко години и все още не е ясно как ще се развие това.

Те са принудени да се съобразяват с тази зависимост и разбират, че други страни, включително Съединените щати, ще ги притискат да увеличат натиска на санкциите. Те ще се опитат да изгладят този натиск и затова започнаха да говорят, че може би е необходимо да се тръгне от някакъв друг ъгъл, тъй като е малко вероятно да се случи друга промяна в ситуацията на фронта - сега руските войски доминират и предприемат активни действия.

Засега Украйна е в дълбока отбрана, въпреки че казват, че след месец и половина-два може да имат възможност да преминат в контранастъпление, но всички тези военни действия могат да се проточат много дълго време. На тях (на някои западни страни – бел. ред.) не им се иска такава несигурност в отношенията с Русия: от една страна, трябва да се вземе предвид режимът на санкции, който вече е в сила, компаниите напускат и остават само интересите в енергийния сектор. Това ги поставя в зависимо положение. От друга страна те може съвсем да излязат, като кажат, че са на страната на Русия.

Изобщо, те се страхуват от ескалация, тъй като смятат, че невнимателните действия на границата на Европейския съюз, провокациите могат да доведат до въвличане на тези страни във военни действия. Те искат да спрат всичко, да спрат конфликта, евентуалното му прерастване в глобална конфронтация. Те се страхуват от това и затова заемат по-точна, по-предпазлива позиция. Тя вероятно не се харесва на балтийците, на Полша, които се страхуват от Русия, затова заемат по-твърда позиция.

В резултат решението ще вземат политиците въз основа на своите позиции, но ще отчитат различните гледни точки, които се изразяват, затова дискусията според мен е важна и необходима. Какво ще излезе от това, ще видим. Засега не очаквам коренна промяна в позицията на западноевропейските страни.