Чомски и неговият звучен шамар за САЩ и американската хегемония

Кризата в Украйна е толкова сериозна и опасна, че някои коментатори дори я сравняват с Кубинската ракетна криза от 1962 година, смята Ноам Чомски в свой анализ на събитията в Източна Европа. Журналистът Танасис Камбанис обобщава основния проблем за Boston Globe така: "Анексирането на Крим от Владимир Путин е прекъсване на реда, на който бяха разчитали Америка и нейните съюзници след края на Студената война. А той предвиждаше военна намеса само когато международният консенсус беше на тяхна страна или когато с действията си те няма да нарушат интересите на другите големи играчи".

Най-голямото международно престъпление на епохата – американско-британската инвазия в Ирак не беше нарушение на световния ред, защото при него не бяха засегнати интересите нито на Русия, нито на Китай.

Обратното – "излиза, че с анексирането на Крим и амбициите в Украйна, Путин е пресякъл американските червени линии. Ето затова Обама се фокусира върху изолирането на Русия, като отреже икономическите и политическите ѝ връзки с външния свят, ограничавайки амбициите ѝ за експанзия...", пише Питър Бейкър за The New York Times.

Американските червени линии, смята Чомски, са поставени категорично на руските граници. Затова руските амбиции "в собствения им квартал" нарушават световния ред и създават кризи. Проф. Чомски отбелязва, че друг страни понякога имат право на своите червени линии върху границите си (където са и американските). Но не и Ирак например, нито пък Иран, която САЩ все още заплашват с нападение.

Такива заплахи нарушават не само Хартата на ООН, но и резолюцията на Генералната асамблея, осъждаща Русия, която САЩ наскоро подписа. Подобни заплахи за използване на сила в международните отношения са забранени.

Проф. Чомски припомня, че Кубинската ракетна криза ясно е осветила червените линии на големите държави. Светът се оказа на прага на ядрена война, когато президентът Кенеди отхвърли предложението на Хрушчов да се сложи край на кризата, като едновременно бъдат махнати съветските ракети от Куба и американските ракети от Турция. Той отбелязва, че към онзи момент вече е било решено американските ракети да бъдат заменени с много по-смъртоносните подводници "Поларис", които трябваше да станат част от мащабна система, заплашваща Русия с пълно унищожение.

В този случай червените линии на САЩ отново настъпиха границата на Русия и това се приемаше от всички страни.

Американската инвазия в Индокитай, подобно на тази в Ирак, не е настъпила никакви червени линии, както и всички останали агресии на САЩ по света. И ако случайно противникът изведнъж демонстрира "експанзионистични амбиции спрямо собствените си съседи", прекрачвайки американските червени линии, значи той причинява криза.

Като цитира професор Юен Фунг Конг от университета в Оксфорд, Чомски припомня за дългата традиция в американската стратегия – последователните администрации подчертават, че за САЩ е жизнено важно да предотвратят хегемонията на врага на големи територии. Проф. Чомски изтъква, че според преобладаващите мнения САЩ трябва да поддържат позициите си, защото само тяхната хегемония поддържа мира и стабилността – нещо, което на практика означава подчинение на исканията на САЩ.

Случи се така, че светът сега разсъждава различно и се отнася към САЩ като към най-голямата заплаха за мира. Но какво ли пък разбира светът?

В статията на проф. Конг се говори за кризата в Азия и подема на Китай, който постепенно се придвижва към "икономическо господство в Азия" и също като Русия – има "експанзионистични амбиции в своя регион". Очевидно така и Китай нарушава американските червени линии.

Проф. Чомски намира, че оплакванията на Владимир Путин за разширяването на НАТО на Изток са напълно основателни. "Русия винаги е получавала един и същ отговор за него: Това не ви засяга!". Преди години Горбачов прие обединена Германия да се присъедини към НАТО – удивителна постъпка. От историческа гледна точка, е било ясно, че това е услуга за услуга. Вашингтон обеща, че НАТО няма да се премести и един сантиметър на Изток". Това обещание бе нарушено незабавно, а на Горбачов е било казано, че става въпрос за устно обещание. "Президентът Клинтън продължи да разширява НАТО на Изток, все по-близо до границите на Русия. Днес има знаци, че това разширяване ще продължи с Украйна – дълбоко в историческия руски квартал. Но това не включвало руснаците, защото американските червени линии преминават през руските граници", отбелязва още Чомски.

Той смята, че поглъщането на Крим от Русия е незаконно действие, нарушение на международното право и на международните договори. Според него обаче нахлуването на САЩ в Ирак бе къде по-страшно престъпление. Единственият пример, който по негово мнение, се доближава до сценария в Крим е контролът на САЩ върху залива Гуантанамо в югоизточна Куба. През 1903 г. САЩ отмъкнаха Гунтанамо от Куба чрез заплаха с военно нахлуване и така и не го върнаха, въпреки всички молби на Куба откакто обяви независимост през 1959 година.

Чомски защитава Русия, като подчертава, че има огромна подкрепа сред населението на Крим и исторически е руска територия – единственото пристанище с топла вода, дом на руския флот, което за Федерацията има огромно стратегическо значение. Докато САЩ никога не са имали никакви права над Гуантанамо. Отказват да го върнат само и само да могат да контролират региона. "Това е една от основните външнополитически цели на САЩ през последните 50 години", отбелязва Чомски.

САЩ твърдят, че са шокиращи нарушенията на човешките права в Куба, въпреки че повечето от тях са извършени в Гуантанамо. Страната е била подложена на непрестанните атаки на американците.

Но нищо от това не пресича нечии червени линии, не предизвиква кризи. То попада в категорията на американските нашествия, също като Индокитай и Ирак, редовното сваляне на парламентарни режими и издигането на порочни диктатури, и нашият отвратителен рекорд от упражнения по "поддържането на мира и стабилността...".